Още щом видях групите, които ще свирят тази година взех решение, че ще бъда там на всяка цена. Главно заради Scorpions, но и другите не бяха зле. И така бях скроил плана на бързо. Заминаваме по-рано, минаваме да посрещнем July Morning на Камен бряг и се отправяме към Каварна. В общи линии така се и получи. Ето и разказано с малко повечко подробности.
На 29-ти сутринта пътуването започна. В късния следобед бяхме на плажа в Каварна. След известно допитване до Гранична Полиция дали имат нещо против да пренощуваме там и получения отговор решихме да останем. За съжаление времето беше много ветровито, с мирис на буря и решихме да не разпъваме палатката. Наложи се да спим в колата.
Рано на другия ден, когато напече слънцето взехме хавлиите и на плажа. Времето бе перфектно. Въпреки взетите мерки изгорях доста сериозно, но това са рисковете да си бледолики. Следобяда посетихме стадиона, за да видим как тече подготовката. Сцената наистина бе доста големичка както й бяха обещали. Освен това бяха сложили и повече „биропродавачници“ и екотоалетни от предната година, което да намали нечовешките опашки и пред двете. И все пак такива имаше отново, така че за догодина може да вдигнат бройката още малко.
Вечерта се отправихме към Камен бряг, където отивах за първи път. Учудих се колко много народ има. Много ми хареса, както цялата вечер в сладки приказки и истории така и самото посрещане на слънцето. А John Lawton (ex-Uriah Heep) на живо е просто невероятен. Освен вездесъщата July Morning, изпя и още куп хитове на Uriah Heep. Наистина страшно много ми хареса на живо този човек. Помагаха му Б.Т.Р.
След концерта отново се върнахме в Каварна, където след сутрешното кафе, отново зациклихме на плажа. Дори и чадър не ме спаси. На другия ден ми се наложи да купувам разни мазила за облекчаване на последствията от изгоряла кожа :) . Следобяд отново се отправихме към стадиона където се насладихме на дебелата сянка на червеното автобусче, с по бира в ръка и кебапче в другата. Гледам по форумите разни хора се оплакват, че въпросните каравани придавали на феста вид на селски панаир, но пък глада и жаждата не питат, така че си бяха сериозно посетени, както преди, така и след концертите. И като стана дума за тях:
Калиакра рок фест 2009 – ден първи:
Lauren Harris – за това момиче или добро, или нищо. Дори и приятният й външен вид не може да компенсира липсата на певчески талант. Може би ако започне да излиза гола по подобие на някои жени DJ-и, може и да се сдобие с фенове. В противен случай е обречена на неуспех.
Motley Crue – хардлайнерите за първата вечер. Сравнително незапознат бях с широкото им творчество. Освен 4-5 техни песни, които се въртят по радиото и са сравнително известни и приятни, другото което знаех за тях бе, че там свири Томи Лий – известен като съпруг на Памела Андерсън. Доста хора в публиката се надяваха да я води и нея, но я нямаше. Групата свири добре, харесаха ми. Мога да отлича Mick Mars, солата му много ми харесаха. Не ми хареса пеенето и подскачането на вокала Vince Neil и честите почивки. Tommy Lee бе или много пиян, или надрусан, вероятно и двете, но направи доста шоу. Обичаше публиката наред :) Концерта им бе по-малко от час и половина, и поне на мен ми се стори че е без бис. Като гледам по музикалните сайтове, такъв е отчетен. Явно момента, в който светлините угаснаха е бил първия край, а аз помислих, че е технически проблем. Както и да е. Свириха добре, имаха и фенове сред публиката. Като цяло концерта им обаче остана слабо посетен.
Калиакра рок фест 2009 – ден втори (или денят, заради който бях там)
Вечерта започна ударно с Edguy. Тях също не познавах кой знае колко. Малко преди да тръгна изгледах няколко клипчета с техни песни в youtube и на пръв поглед ми се сториха приятни. За мен те бяха приятната изненада на феста. Свириха невероятно добре. Имаха и контакт с публиката (отправки към Austrian Airlines и Bulgaria Rocks). Дори ми стана тъпо, че свириха толкова малко. Цялата ни компания хареса тяхното представяне. След тях излязоха Blind Guardian – тях бях слушал, макар и малко, но не съм им кой знае какъв фен. Също се представиха на висота, интересно бе, че не изпълниха най-известната си песен The Bards. Представянето им също бе кратко, приблизително час.
След тях, малко след 22.30 на сцената в целия си блясък се появиха Scorpions. Хората, чиято музика харесват цели три поколения. Започнаха ударно с Intro, което премина в Coming Home. По това време ми се стори, че звука бе зле, имаше някаква липса на синхрон между Клаус Майне и компания, и от мястото, на което бях се чуваше някак приглушено, но в последствие всичко си дойде на мястото. Клаус Майне извади невероятен глас за годините си. Матиас Ябс и Рудолф Шенкер бяха безгрешни и правеха познатите си сола. Coast to Coast бе изпълнена изцяло без вокал. Човекът на вечерта обаче може би бе James Kottak, който изкърти барабаните от блъскане по време на неговото drum solo, което другите използваха за почивка. Групата свири почти изцяло старите си хитове, като бяха включени както добре познатите на всички балади, така и hard rock парчета.
Накратко, невероятен звук, добра хореография включваща огромна видеостена, на която и хората най-назад би трябвало да са виждали всичко без проблем и невероятно изпълнение на цялата банда. Аз както бях споменал и преди, бих включил в сетлиста и Always Somewhere, и Animal Magnetism, но нека не бъдем алчни. Те ще останат за следващия път когато гостуват тук.
Ето го и самия сетлист, който съвсем малко се различава от този, който бях намерил преди време:
/Снимка Филипов@hwbg/
Калиакра рок фест 2009 – ден трети:
Ден трети започна с Cynic – групата, която бе напълно непозната за мен. Дори и за Lauren Harris бях чувал преди феста, но за тях не знаех абсолютно нищо. Направих опит да харесам музиката им, но не успях. Все пак и те имат своите фенове.
Dream Theater – не съм им фен, но съм очарован от представянето им на живо. Бяха невероятно добри. От Петручи до Портной всички бяха на ниво. Малко дразнеше постоянно прибиране на вокала някъде отзад по непонятни за мен причини, но бяха наистина добри. Дори мисля, че музиката им е по-добра на живо, отколкото инак.
И една подсказка за следващата година – малко трудно се пише седмица след случилото се, когато еуфорията е отминала. Догодина трябва да пиша след всеки концерт.
