Kaliakra Rock Fest 2009 – впечатления

сряда, юли 8th, 2009

Още щом видях групите, които ще свирят тази година взех решение, че ще бъда там на всяка цена. Главно заради Scorpions, но и другите не бяха зле. И така бях скроил плана на бързо. Заминаваме по-рано, минаваме да посрещнем July Morning на Камен бряг и се отправяме към Каварна. В общи линии така се и получи. Ето и разказано с малко повечко подробности.

На 29-ти сутринта пътуването започна. В късния следобед бяхме на плажа в Каварна. След известно допитване до Гранична Полиция дали имат нещо против да пренощуваме там и получения отговор решихме да останем. За съжаление времето беше много ветровито, с мирис на буря и решихме да не разпъваме палатката. Наложи се да спим в колата.

Рано на другия ден, когато напече слънцето взехме хавлиите и на плажа. Времето бе перфектно. Въпреки взетите мерки изгорях доста сериозно, но това са рисковете да си бледолики. Следобяда посетихме стадиона, за да видим как тече подготовката. Сцената наистина бе доста големичка както й бяха обещали. Освен това бяха сложили и повече „биропродавачници“ и екотоалетни от предната година, което да намали нечовешките опашки и пред двете. И все пак такива имаше отново, така че за догодина може да вдигнат бройката още малко.

Вечерта се отправихме към Камен бряг, където отивах за първи път. Учудих се колко много народ има. Много ми хареса, както цялата вечер в сладки приказки и истории така и самото посрещане на слънцето. А John Lawton (ex-Uriah Heep) на живо е просто невероятен. Освен вездесъщата July Morning, изпя и още куп хитове на Uriah Heep. Наистина страшно много ми хареса на живо този човек. Помагаха му Б.Т.Р.

След концерта отново се върнахме в Каварна, където след сутрешното кафе, отново зациклихме на плажа. Дори и чадър не ме спаси. На другия ден ми се наложи да купувам разни мазила за облекчаване на последствията от изгоряла кожа :) . Следобяд отново се отправихме към стадиона където се насладихме на дебелата сянка на червеното автобусче, с по бира в ръка и кебапче в другата. Гледам по форумите разни хора се оплакват, че въпросните каравани придавали на феста вид на селски панаир, но пък глада и жаждата не питат, така че си бяха сериозно посетени, както преди, така и след концертите. И като стана дума за тях:

Калиакра рок фест 2009 – ден първи:

Lauren Harris – за това момиче или добро, или нищо. Дори и приятният й външен вид не може да компенсира липсата на певчески талант. Може би ако започне да излиза гола по подобие на някои жени DJ-и, може и да се сдобие с фенове. В противен случай е обречена на неуспех.

Motley Crue – хардлайнерите за първата вечер. Сравнително незапознат бях с широкото им творчество. Освен 4-5 техни песни, които се въртят по радиото и са сравнително известни и приятни, другото което знаех за тях бе, че там свири Томи Лий – известен като съпруг на Памела Андерсън. Доста хора в публиката се надяваха да я води и нея, но я нямаше. Групата свири добре, харесаха ми. Мога да отлича Mick Mars, солата му много ми харесаха. Не ми хареса пеенето и подскачането на вокала Vince Neil и честите почивки. Tommy Lee бе или много пиян, или надрусан, вероятно и двете, но направи доста шоу. Обичаше публиката наред :) Концерта им бе по-малко от час и половина, и поне на мен ми се стори че е без бис. Като гледам по музикалните сайтове, такъв е отчетен. Явно момента, в който светлините угаснаха е бил първия край, а аз помислих, че е технически проблем. Както и да е. Свириха добре, имаха и фенове сред публиката. Като цяло концерта им обаче остана слабо посетен.

Калиакра рок фест 2009 – ден втори (или денят, заради който бях там)

Вечерта започна ударно с Edguy. Тях също не познавах кой знае колко. Малко преди да тръгна изгледах няколко клипчета с техни песни в youtube и на пръв поглед ми се сториха приятни. За мен те бяха приятната изненада на феста. Свириха невероятно добре. Имаха и контакт с публиката (отправки към Austrian Airlines и Bulgaria Rocks). Дори ми стана тъпо, че свириха толкова малко. Цялата ни компания хареса тяхното представяне. След тях излязоха Blind Guardian – тях бях слушал, макар и малко, но не съм им кой знае какъв фен. Също се представиха на висота, интересно бе, че не изпълниха най-известната си песен The Bards. Представянето им също бе кратко, приблизително час.

След тях, малко след 22.30 на сцената в целия си блясък се появиха Scorpions. Хората, чиято музика харесват цели три поколения. Започнаха ударно с Intro, което премина в Coming Home. По това време ми се стори, че звука бе зле, имаше някаква липса на синхрон между Клаус Майне и компания, и от мястото, на което бях се чуваше някак приглушено, но в последствие всичко си дойде на мястото. Клаус Майне извади невероятен глас за годините си. Матиас Ябс и Рудолф Шенкер бяха безгрешни и правеха познатите си сола. Coast to Coast бе изпълнена изцяло без вокал. Човекът на вечерта обаче може би бе James Kottak, който изкърти барабаните от блъскане по време на неговото drum solo, което другите използваха за почивка. Групата свири почти изцяло старите си хитове, като бяха включени както добре познатите на всички балади, така и hard rock парчета.

Накратко, невероятен звук, добра хореография включваща огромна видеостена, на която и хората най-назад би трябвало да са виждали всичко без проблем и невероятно изпълнение на цялата банда. Аз както бях споменал и преди, бих включил в сетлиста и Always Somewhere, и Animal Magnetism, но нека не бъдем алчни. Те ще останат за следващия път когато гостуват тук.

Ето го и самия сетлист, който съвсем малко се различава от този, който бях намерил преди време:

Scorpions setlist

/Снимка Филипов@hwbg/

Калиакра рок фест 2009 – ден трети:

Ден трети започна с Cynic – групата, която бе напълно непозната за мен. Дори и за Lauren Harris бях чувал преди феста, но за тях не знаех абсолютно нищо. Направих опит да харесам музиката им, но не успях. Все пак и те имат своите фенове.

Dream Theater – не съм им фен, но съм очарован от представянето им на живо. Бяха невероятно добри. От Петручи до Портной всички бяха на ниво. Малко дразнеше постоянно прибиране на вокала някъде отзад по непонятни за мен причини, но бяха наистина добри. Дори мисля, че музиката им е по-добра на живо, отколкото инак.

И една подсказка за следващата година – малко трудно се пише седмица след случилото се, когато еуфорията е отминала. Догодина трябва да пиша след всеки концерт.

Deep Purple – Mistreated

четвъртък, юни 25th, 2009

Много live изпълнения на тази песен съм гледал. И доста кавъри има. Но изпълнение като това, няма. Ричи Блекмор и Дейвид Ковърдейл в стихията си. Просто невероятни!

Deep Purple – Mistreated (Live 1974)

Scorpions – пресен setlist

събота, юни 20th, 2009

Понеже доста хора акостират тук при търсене на „scorpions setlist“, 11 дни преди концерта в Каварна реших да пусна по-актуален такъв от концерта на бандата в Санкт Петербург на 14-ти юни. Вероятно нещо подобно ще видим и в Каварна. А аз вчера успешно се сдобих с билет.

01. Coming Home
02. Loving You Sunday Morning
03. Is There Anybody There
04. The Zoo
05. Coast To Coast
06. Send Me An Angel
07. Holiday
08. 321
09. Tease Me Please Me
10. Rhythm Of Love
11. Bad Boys Running Wild
12. Drum Solo James Kottak
13. Blackout
14. Big City Nights
Encore:
15. Still Loving You
16. Wind Of Change
17. Rock You Like A Hurricane

Според обявените дати на сайта им групата ще направи доста голяма обиколка из руската шир, след което ще акостира в Каварна.  За 6-ти юли в Атина като support са обявени Uli Jon Roth и Michael Schenker. Няма да е зле и те да наминат към Каварна.

Marillion (Happiness is the Road) Live in Sofia – 13.06.2009

събота, юни 20th, 2009

Около седмица след концерта, нека споделя малко впечатления. Вероятно много от Marillion феновете горещо са съжалявали за това, че концерта бе отложен с близо 6 месеца. Но ако този концерт бе с първоначалната си дата, вероятно аз нямаше да съм там. Вероятно нямаше да съм там и ако не бяха пуснали двойния билет Marillion + Foreigner. Не, че не харесвам Marillion, те са велика група, едни от светилата на ранния progressive rock. Разбира се не могат да се сравнят с Pink Floyd, но това не пречи да имат свое място на небосклона. Но просто не мога да се нарека техен фен, въпреки че ги слушам. В крайна сметка преди концерта знаех едва 10-на техни песни. Но след като присъствах на шоуто им, ги харесвам доста повече.

Както често се случва организацията на такива мероприятия има своите неясноти. По почти всички сайтове, концерта бе обявен за 19.30, а на билета ми пишеше 20.00 ч. Затова и за всеки случай отидохме по-рано. Когато около 19 часа взеха да пускат хора, си помислих че може пък наистина да започва в 19.30 и влязохме и ние. Така се разделихме с току-що отворени бири, защото не можеше да се влиза с тях.  Нямаше кой знае колко хора вътре, а така като гледах как се пълни залата в продължение на 20-на минути сметнах, че ще има малко зрители. Реално както се оказа Фестивална е била заменена със Зимния Дворец поради по-големия интерес, но пък Зимния остана полупразен. В крайна сметка имаше около 2500-3000 зрители. В 20 часа и 20 минути концерта започна. На сцената се появиха Steve Hogart и компания и подкараха Splintering Heart. И тук дойде първата изненада за мен. Звукът в Зимния дворец бе учудващо добър. Чак не можех да повярвам, че това въобще е възможно. В началото ми се стори, че публиката е доста заспала, с изключение на предните редици, но няколко песни след това всичко си дойде на мястото. Минахме през The Uninvited Guest, Man of a Thousand Places и няколко по-непознати за мен парчета, докато се стигна до Kayleigh, което направи взриви публиката и всички запяха Do U remember…Така си остана и до края, за това мога да кажа, че публиката, която бе доста разновидна се представи доста подобаващо. Концерта продължи цели 2 часа, като групата 2 пъти излиза на бис. Вторият път Хогарт пощуря и  започна да се качва по къде що има висока колона.  Цялата група се раздаде докрай, не мога да им го отрека като бих искал да отлича Steve Rothery – невероятен китарист.

Впечатленията както на феновете, така и на самата група от шоуто са повече от добри. Групата не е очаквала такава публика, а феновете са доволни, че групата е изпълнила песни и от Фиш ерата. Чужденците присъствали на концерта твърдят, че на такъв концерт никога не са били. Все пак продължи около 2 часа и 15 минути. А аз съм доволен от доброто шоу и мога да кажа, че след този концерт харесвам Marillion малко повече. Ако дойдат пак, бих отишъл отново. Заслужава си:

Man of the Thousand Faces

The Uninvited Guest

Kayleigh

Ето и пълен сетлист:

01. Splintering Heart
02. The Uninvited Guest
03. Between You And Me
04. Man Of A Thousand Faces
05. Fantastic Place
06. The Man From The Planet Marzipan
07. Out Of This World
08. Kayleigh
09. Sugar Mice
10. Afraid Of Sunlight
11. This Town
12. The Rakes Progress
13. 100 Nights
14. The Great Escape
15. Neverland
………..
16. Easter
17. The Space
………..
18. Whatever Is Wrong With You
19. Happiness Is The Road

Scorpions – вероятен сетлист?

понеделник, април 6th, 2009

Днес по музикалните сайтове се появи сетлист от концерта на Scorpions в Montbéliard (Франция) на 3-ти април, който е и първият концерт от тазгодишното им турне. Групата е изпълнила цели 27 парчета, като за някои от тях е помагал и Uli Jon Roth. То това са си песни като за два концерта направо. Ще видим как ще продължат и нататък, малко вероятно е да бъде така и в Каварна, но аз лично няма да откажа. Прави впечатление, че са заложили предимно на класики от старите албуми, което е похвално. Ето го и самия лист:

01. Coming Home
02. Loving You Sunday Morning
03. Make It Real
04. Is there Anybody There?
05. Lovedrive
06. The Zoo
07. Coast To Coast
08. Pictured Life (+ Uli JonRoth)
09. Backstage Queen (+ Uli JonRoth)
10. Life’s Like A River (+ Uli JonRoth)
11. Polar Nights (+ Uli JonRoth)
12. Robot Man (+ Uli JonRoth)
13. Send Me An Angel
14. Holiday
15. 321
16. Rhythm Of Love
17. Bad Boys Running Wild
18. Hit Between The Eyes
19. Kottak Attack
20. Alien Nation
21. Blackout
22. Big City Nights
23. Still Loving You
24. Wind Of Change
25. In Trance (+ Uli JonRoth)
26. Rock You Like A Hurricane
27. When The Smoke Is Going Down (+ Uli JonRoth)

Ако се вмъкне и Animal Magnetism някъде, става перфектно.

Stop ACTA