Отдалечено управление на климатик чрез PicoIP / RelayBox

четвъртък, юли 7th, 2011

Дойдоха летните жеги (което естествено има своите плюсове) и това доведе и до засиленото използване на климатици, което от своя страна води до чести спирания на тока поради претоварвания. И понеже повечето климатици не се включват автоматично след като токът се завърне, и понеже точно с един такъв се налага да хладя едни машини, то стана време да осъществя една идея, която ми се въртеше в главата отдавна, а именно отдалечено управление на климатик (естествено би работило и с други електроуреди).  В противен случай се налагаше някой да измине известна доза километри в натоварен софийски градски трафик, за да го включи ръчно.

Като отдавна знам, че доста LAN-аджии използват PicoIP за автоматичен рестарт на оборудване по своите трасета, та предположих, че ще ми свърши работа и на мен. Налага се обаче да се комбинира и с друга джаджа правена от Нео Монтана, а именно RelayBox 2x. С оглед на това, къде работя, можеше да прибегна и до друга схема – рестарт чрез изпращане на SMS, но щеше да излезе малко по-скъпичко :)

И така след като набавихме необходимите материали, а именно:

  • 1 брой PicoIP (със съответното потребителско ръководство)
  • 1 брой двупортов RelayBox
  • 1 брой обикновен 12V адаптер
  • 1 брой мрежов кабел с нужната дължина
  • 1 брой публичен IP адрес
  • 1 брой дистанционно за климатик

пристъпихме към действие:

Първо направихме алфа тест на PicoIP-то и RelayBox-а. Свързването става доста лесно, единственото което е нужно е да се разгледат Приложенията на PicoIP ръководството от сайта на Нео Монтана. От него разбираме, че трябва да свържем единия канал на RelayBox-а към системния порт JP6 на PicoIP, и по-точно към 6-ти pin, който изпълнява специална функция TargetRST и към 10-ти, който естествено е GND. Наложи се естествено да захраним RelayBox-а от 12VDC конектора на PicoIP платката. Бяхме забравили да вземем кабел, та пригодихме едни кабелчета от молекс удължител за PSU. След като свързахме всичко и изтествахме Restart функцията и всичко изглеждаше напълно функциониращо оставаше да измислим как да включим климатика в цялата схема. Вариантите бяха два, директно към управляващата му платка, или чрез дистанционното. И понеже не намерихме ел. схема за първото, то сметнахме, че ще е по-лесно да направим второто.

Понеже никога не съм бил особено добър с поялника, а така или иначе не притежавам такъв, то прибегнах до помощ от приятел (колега). Ето и малко снимки от модването на дистанционното. За връзката дистанционно – RelayBox използвахме една стара изтерзана USB мишка. Ето и малко снимки от този процес (приготовление плюс изпълнение):

Остана да свържем всичко и да видим дали ще сработи. Направихме бета тест и успешно включихме и изключихме тестовият климатик няколко пъти.

Наложи се лек тунинг на настройките на Pico-то (по подразбиране прави рестарт при липса на ping към него в рамките на 6 минути). Тази функция не ми бе нужна, така че я спрях. Останалото е настройка на статичен IP адрес, естествено user и pass и инсталиране на системата на място. На по-късен етап може да се добави и следене на текущата температура в стаята и състоянието на климатика (включен/изключен), но на този етап реших да не усложнявам схемата, след като така или иначе имам начин да разбера дали токът е спирал или не. Ето и как изглежда самият web interface за управление на PicoIP:

PicoIP поддържа и SNMP, та може да се напише и един скрипт за за автоматичен рестарт в случай на регистрирано от системата за мониторинг събитие, но сметнах, че и това не ми е нужно на този етап. Та след скромна инвестиция от 50 лв си имаме напълно функциониращо отдалечено управление на климатик, която ще се изплати от спестения бензин/дизел за разходки и загубата на нечие време да ги прави.

Devotion to Duty

понеделник, февруари 22nd, 2010

cc (xkcd)

Моите Такъми

четвъртък, април 16th, 2009

Проследих първата вълна из блоговете на този „мийм“, който тръгна от Еленко, и за първи път намерих нещо такова за интересно, и сега когато Марио е решил да ми прехвърли щафетата, аз пък реших да се включа.

Няма да има снимки, направих, но на тъмно и с телефон с малка камерка, по-добре въобще да не ги показвам :) Така че, ако някой не може да направи асоциация с написаното, ще трябва да потърси картинка сам :) . Ще пиша главно за нещата, които разнасям ежедневно, или почти ежедневно, с малки изключения.

И така:

1. Nokia 9500 Communicator – голям и тежък смартфон, с чието носене изпитвам известни затруднения, особено в летните месеци. Но когато те потърсят от поддръжката, нямаш лаптоп или интернет връзка наоколо, а твоята намеса е наложителна това е твоето спасение. Qwerty + Mtel GPRS + Putty за Simbian и имаш връзка до където пожелаеш.

2. Sony Ericcson K600i – стар, измъчван от поне двама човека преди мен. Само той си знае премеждията причинили драскотините и внезапните рестарти, от които страда. Но като за втора карта, на която малко хора ми звънят върши своята работа.

3. Слънчеви очила Solano – за човек със светли очи прекарващ средно мжеду 8 и 12 часа пред компютър като мен това е не аксесоар, а необходимост, независимо от сезона. Самия модел е с класически дизайн, дебела рамка и поляризационен филтър cat.3

4. Casio Edifice EFA-119 (син циферблат) – служи ми вярно, вече две години. Има доста функции, включително и термометър, но е труден за калибриране.

5. MP3/MP4 Player MpMan – китайски мп3 плеър, който ми подариха преди време. Справя се нелошо обаче. Ползвам го често, когато не искам да слушам нечий разговор или кикот в автобуса. Най-често е на честотите на star.fm/zrock.

6. Corsair flash voyager – любимият ми флаш стик, на който си нося разни ключове за ssh/vpn и темподобни. Винаги е с мен.

7. Ключодържател / Портфейл – две неща, които също са винаги с мен. Покрай ключовете, имам отварачка за бира, билярдна топка и разни други метални неща. Портфейла е важно да има много разделения, за да има къде да се носят карти, визитки, etc. И естествено пари :)

8. Лаптоп – когато ми се налага пътуване разнасям някой служебен лаптоп, най-често с инсталирани CentOS или Fedora. Избягвам да го нося ежедневно, вземам го само за по-дълги пътувания. Затова и обмислям закупуване на някой компактен netbook.

9. Кримп – Клещи + RJ45 (8P/8C) конектори – хубаво е да ги има, защото никога не се знае кога ще се наложи да се ползват. Неведнъж съм съжалявал, че не ги нося, и неведнъж са ме спасявали когато са били с мен.

С това в общи линии се изчерпват нещата, които са с мен ежедневно. Ето и две други, които ползвам всекидневно, но не ги разнасям с мен:

1. Слушалки AKG-512 / AKG-44 – обичам да слушам музика, особено когато работя. Помага ми да се концетрирам и да се абстрахирам от околната среда. Затова и в офиса, и вкъщи съм заложил на слушалките от марката AKG.

2. Монитори DELL – някой ще каже, защо точно Dell. Отговорът е заради поставката. Масивна и тежка, не позволява монитора да мърда при случайно побутване на бюрото примерно. Доста голям ход за регулиране по височина. Pivot, въртене в почти всички посоки. Невероятно добри и удобни.

В общи линии, това е за което се сетих, че си заслужава вниманието. За разлика от почти всички други не съм отбелязал фототехника. Просто в момента не притежавам такава, но пък съм хвърлил око на Panasonic FZ28 и мисля в скоро време да си го закупя.

Всеки, който чете по-редовно тук, да се чувства поканен да сподели своите „такъми“. Пряка покана отправям към Ясен, Gflex, Icaci и за цвят Intercessia, която наскоро коментира тук :)

Prank Calls

вторник, април 14th, 2009

Преди време, не помня по кое радио правиха опит да шокират хората с радио обаждания рано сутринта. Но не им се отдаваше особено много. Днес попаднах на някои изключително добри телефонни шеги направени в едно от предаванията на BBC Radio 1 с водещ Scott Mills. И така:

1. Scottish Pizza Takeaway – поръчка в пицария

2. Chinese Takeway- поръчка в китайски ресторант

3. Indian Takeaway – поръчка в индийски

http://www.youtube.com/watch?v=S5RRsOK9EQg

4. И накрая, но не на последно място малката Беки, която иска да отмъсти на учителите и училището си.

http://www.youtube.com/watch?v=IYA-rDP3Gss

I’m Linux

събота, март 21st, 2009

Всички са виждали рекламите I’m Mac, които пускат от Apple. От Linux Foundation са решили да направят нещо подобно и са обявили конкурс за  I’m Linux реклама направена от общността. Всеки фен на свободния софтуер може да участва, стига да има някоя свежа идея и да е навършил 18 години. Интересът както личи тук е доста голям. Аз прегледах доста от клипчетата и определих своя фаворит, поне за момента. Ето го и него.

Stop ACTA