През по-голямата част от март обикалях по огледи, защото се налагаше да се местя. Противно на очакванията ми, едно, че имаше много малко добри апартаменти, то и цените съвсем не бяха така ниски, каквито се говори че са заради кризата. Мислех да пиша цяла статия за това, как да си намерим апартамент под наем, но спомените поизбледняха и вероятно тази ми идея няма да види бял свят. Само ще спомена, че голяма част от обявите в основните сайтове за имоти не са актуални. Агенциите публикуват нереални обяви с цел да привличат клиенти. В крайна сметка, макар и по документи да сменям квартала, то съм на около 500 метра от старият ми апартамент. Новият не е лош, единственото лошо е цената, защото е малко по-висока от това, което бях решил да отделя за наем, но пък за сметка на това мястото, а и самият апартамент са доста приятни.

Другото, с което мога да се похваля е, че приключих първият си семестър във ФМИ с отличен успех. Нещо, което доста ме изненада, така както бях изненадан и че успях да вляза държавна поръчка. Вторият, който вече е някъде по средата, вероятно няма да е така, но какво да се прави :)

В близките дни, седмици и месеци, вероятно тук ще се появят доста постове (а вероятно и категория) свързани с мрежите и в частност Cisco. Още в края на миналата година поднових обучението си, и сега особено след като от Cisco решиха да сменят програмата за CCNP и има deadline за явяване на изпитите за сертификация, ще отделя сериозно количество време, за да довърша започнатото доста отдавна.

Пропускам доста неща, но в общи линии това е по-основното, с което времето ми напоследък бе ангажирано (включително и работата естествено).

Като за начало, след 2 години с неясен статут за добро или лошо отново съм активен студент. Смених обстановката и вместо в ТУ, вече съм в СУ. Бюрокрацията обаче навсякъде е еднаква, но няма смисъл да се спирам на това. Малко учудващо поне лично за мен, съумях да вляза държавна поръчка. Първо че средния успех от следването ми не е от най-добрите, по-точно „Добър“ е. Оценката от дипломната работа, обаче донякъде компенсира. А незнайно как, полупиян и недоспал успях да изкарам доста добра оценка и на кандидат-студентския тест за магистърска степен, който правят във ФМИ. Бях доста изненадан, защото едно 60-70% от въпросите в този тест са всъщност програмиране. А аз не съм особено на „ти“ с тази материя. Особено пък с езици като Cobol. Няма да си кривя душата и ще си призная с ръка на сърцето, че за 3-4 въпроса от тези получих помощ от приятел в съседство. Но пък аз помогнах с мрежово-администраторските въпроси на някои от околните, така че сме квит :) Както и да е, от началото на месеца съм един доста прилежен студент. Имам предвид, че ходих на лекции, нещо, което не ми се бе случвало някъде от 2-ри курс в ТУ. Но пък курса, който слушам определено си заслужава. Някои от другите обаче не могат да привлекат вниманието ми по този начин. Няма да споменавам имена, но ще се възползвам от модерното напоследък словосъчетание „феодални старци“, и нещата ще добият смисъл за по-досетливите. Правя това със забележката, че съвсем не съм предубеден към по-възрастни преподаватели, стига да се интересуват от новостите в сферата си. Но някои не са такива. За съжаление това води, до доста ограничен избор от курсове, които мога да запиша, но ще навържа нещата някак.

Върнах се и към Cisco сертифицирането си, което бях зарязал някъде по същото време, по което вече се водех семестриално завършил студент на ТУ.

В работата също завърших някои проекти, като за някои съм особено доволен от себе си, макар и за единия да се оказа, че нещо се чупи и ще се нуждае от още debug.

От доста време си избирам личен автомобил, надявам се до края на годината най-накрая да го избера. Ще видим какво ще стане с това ми начинание. Голямо лутане и избор се получи. Както често се случва, колкото повече четеш, толкова повече се объркваш. Преминах от малък до висок клас кола, от евтина до по-скъпа. Само за чисто нова не съм мислел, вероятно няма и да мисля, в условията на финансова криза.

Междувременно преди около месец остарях и с още една година.  Имаше двойно празнуване, от което съм доволен. Веднъж с приятели, втори път с колеги и т.н. Годините минават доста бързо да му се не види.

Тази година успях да намеря време да посетя OpenFest, от което съм страшно доволен. За съжаление пропуснах неделните лекции, които исках да посетя, но тези в събота, на които присъствах бяха на ниво. Мисля да пиша отделна публикация за лекциите там.

Миналата седмица излезе и Fedora 12. За там също имам една идея, да не каже две, но да видим как ще съм с времето в близките седмици и месеци. За Fedora 12 ще пиша по-надълго и широко в отделна публикация.

Ами (ако учителката ми по български език и литература прочете това, ще каже, че такава дума няма), това е, за което се сещам в момента. Така че тези редове свършват тук :)

Преди 5 години може би за първи път усетих какво е да си мислил, че ще стане нещо, а то в крайна сметка да не се получи. Да, бях приет, и бях радостен от това, но не бях в специалността, която исках да следвам. Все пак имаше частица надежда, университетът даваше възможност да се прехвърлиш след 1-ви курс. Възможност, която на мен ми бе отказано лично от декана на любимия машинно-технологичен факултет. Доста ядосан бях тогава, две седмици сипех огън и жупел по адрес на човека и негови близки роднини. Ако все пак бях се прехвърлил, вероятно сега щях да бъда програмист. Това че ми бе отказано, обаче ме накара да се боря срещу системата, да бъда пробивен и да търся своето по други начини. Започнах усилено да се занимавам с Linux, изкарах курсовете на Cisco и се ориентирах към желаното поприще като своевременно намалих до минимум присъствието в университета, което от своя страна рефлектира и върху успеха ми. Не че някога съм бил бележкар, но бях свикнал на по-читави оценки в гимназията :) Рефлектира и върху забаваняето на същинското ми завършване. Макар и никога да не съм „влачил“ кой знае колко изпит, или да съм прекъсвал след като завърших семестриално бях оставил два проекта за септември. Септември стана януари, януари май и така до преди няколко месеца, когато реших да се взема в ръце и да довърша нещото започнато преди доста време. И така на 28-ми юли се явих на дипломна защита пред една от най-цветните държавни изпитни комисии в моя факултет (част от нея, признати на световно ниво изобретатели). След 10-те минути презентация и 5-те часа чакане и слушане на презентациите на колеги се сдобих и с оценка – Отличен 5.50. Сигурно щях да бъда по-радостен ако не бяха болките в левия глезен, но все пак. Нека да не сме чак такива максималисти, важното е че нещата бяха доведени до успешен край.

Какво ми даде МЕИ?

• инженерна мисъл / начин на мислене
• знания – не и в сферата, в която се развивам, но пък изучих Механика и Съпромат :)
• частични умения за справяне под напрежение и в трудна обстановка

Какво не ми даде МЕИ?

• шанс да се развивам в сферата, която желая
• необходимите условия и материална база

като цяло, имам какво да кажа като мнение на преподавателите и ръководните кадри на университета, но това евентуално може да бъде тема на отделен пост

Какво аз дадох на МЕИ?

• известна сума пари
• 5 години труд
• част от здравето си

Кои хора спечелиха моето уважение по време на следването?

• доц. Стефан Гарабитов
• доц. Вътко Драганов
• доц. Николай Николов
• ст. ас. К. Стоичков
• проф. Иван Андонов
• гл. ас. Стефан Читаков
• Доц. д-р Тотю Гешев
• Гл.ас. инж. Стефан Стефанов
• доц. Серафимов
• проф. Мандичев

като цяло хората от катедра „Теория на механизмите и машините“ са невероятни хора и професионалисти в областта си. Има и хора, които не съм посочил по-горе, и също са добри преподаватели, но пък не мога да изредя всички :)

Хората които не печелят моето уважение, не мисля да ги споменавам, поради простата причина, че не заслужават дори да се споменават имената им.

И нарочно оставих хората, които ми помогнаха като ми дадоха шанс и вярваха в мен най-много последни – това са доц. Ирина Топалова и Александър Цокев, които бяха мои Cisco инструктори, дипломни ръководители и приятели, като за последното бяха = са :)

И за капак, както казват 5 години зор, 10 минути позор, цял живот инженер. Да видим оттук нататък…

На 29-ти сутринта пътуването започна. В късния следобед бяхме на плажа в Каварна. След известно допитване до Гранична Полиция дали имат нещо против да пренощуваме там и получения отговор решихме да останем. За съжаление времето беше много ветровито, с мирис на буря и решихме да не разпъваме палатката. Наложи се да спим в колата.

Рано на другия ден, когато напече слънцето взехме хавлиите и на плажа. Времето бе перфектно. Въпреки взетите мерки изгорях доста сериозно, но това са рисковете да си бледолики. Следобяда посетихме стадиона, за да видим как тече подготовката. Сцената наистина бе доста големичка както й бяха обещали. Освен това бяха сложили и повече „биропродавачници“ и екотоалетни от предната година, което да намали нечовешките опашки и пред двете. И все пак такива имаше отново, така че за догодина може да вдигнат бройката още малко.

Вечерта се отправихме към Камен бряг, където отивах за първи път. Учудих се колко много народ има. Много ми хареса, както цялата вечер в сладки приказки и истории така и самото посрещане на слънцето. А John Lawton (ex-Uriah Heep) на живо е просто невероятен. Освен вездесъщата July Morning, изпя и още куп хитове на Uriah Heep. Наистина страшно много ми хареса на живо този човек. Помагаха му Б.Т.Р.

След концерта отново се върнахме в Каварна, където след сутрешното кафе, отново зациклихме на плажа. Дори и чадър не ме спаси. На другия ден ми се наложи да купувам разни мазила за облекчаване на последствията от изгоряла кожа :) . Следобяд отново се отправихме към стадиона където се насладихме на дебелата сянка на червеното автобусче, с по бира в ръка и кебапче в другата. Гледам по форумите разни хора се оплакват, че въпросните каравани придавали на феста вид на селски панаир, но пък глада и жаждата не питат, така че си бяха сериозно посетени, както преди, така и след концертите. И като стана дума за тях:

Калиакра рок фест 2009 – ден първи:

Lauren Harris – за това момиче или добро, или нищо. Дори и приятният й външен вид не може да компенсира липсата на певчески талант. Може би ако започне да излиза гола по подобие на някои жени DJ-и, може и да се сдобие с фенове. В противен случай е обречена на неуспех.

Motley Crue – хардлайнерите за първата вечер. Сравнително незапознат бях с широкото им творчество. Освен 4-5 техни песни, които се въртят по радиото и са сравнително известни и приятни, другото което знаех за тях бе, че там свири Томи Лий – известен като съпруг на Памела Андерсън. Доста хора в публиката се надяваха да я води и нея, но я нямаше. Групата свири добре, харесаха ми. Мога да отлича Mick Mars, солата му много ми харесаха. Не ми хареса пеенето и подскачането на вокала Vince Neil и честите почивки. Tommy Lee бе или много пиян, или надрусан, вероятно и двете, но направи доста шоу. Обичаше публиката наред :) Концерта им бе по-малко от час и половина, и поне на мен ми се стори че е без бис. Като гледам по музикалните сайтове, такъв е отчетен. Явно момента, в който светлините угаснаха е бил първия край, а аз помислих, че е технически проблем. Както и да е. Свириха добре, имаха и фенове сред публиката. Като цяло концерта им обаче остана слабо посетен.

Калиакра рок фест 2009 – ден втори (или денят, заради който бях там)

Вечерта започна ударно с Edguy. Тях също не познавах кой знае колко. Малко преди да тръгна изгледах няколко клипчета с техни песни в youtube и на пръв поглед ми се сториха приятни. За мен те бяха приятната изненада на феста. Свириха невероятно добре. Имаха и контакт с публиката (отправки към Austrian Airlines и Bulgaria Rocks). Дори ми стана тъпо, че свириха толкова малко. Цялата ни компания хареса тяхното представяне. След тях излязоха Blind Guardian – тях бях слушал, макар и малко, но не съм им кой знае какъв фен. Също се представиха на висота, интересно бе, че не изпълниха най-известната си песен The Bards. Представянето им също бе кратко, приблизително час.

След тях, малко след 22.30 на сцената в целия си блясък се появиха Scorpions. Хората, чиято музика харесват цели три поколения. Започнаха ударно с Intro, което премина в Coming Home. По това време ми се стори, че звука бе зле, имаше някаква липса на синхрон между Клаус Майне и компания, и от мястото, на което бях се чуваше някак приглушено, но в последствие всичко си дойде на мястото. Клаус Майне извади невероятен глас за годините си. Матиас Ябс и Рудолф Шенкер бяха безгрешни и правеха познатите си сола. Coast to Coast бе изпълнена изцяло без вокал. Човекът на вечерта обаче може би бе James Kottak, който изкърти барабаните от блъскане по време на неговото drum solo, което другите използваха за почивка. Групата свири почти изцяло старите си хитове, като бяха включени както добре познатите на всички балади, така и hard rock парчета.

Накратко, невероятен звук, добра хореография включваща огромна видеостена, на която и хората най-назад би трябвало да са виждали всичко без проблем и невероятно изпълнение на цялата банда. Аз както бях споменал и преди, бих включил в сетлиста и Always Somewhere, и Animal Magnetism, но нека не бъдем алчни. Те ще останат за следващия път когато гостуват тук.

Ето го и самия сетлист, който съвсем малко се различава от този, който бях намерил преди време:

/Снимка Филипов@hwbg/

Калиакра рок фест 2009 – ден трети:

Ден трети започна с Cynic – групата, която бе напълно непозната за мен. Дори и за Lauren Harris бях чувал преди феста, но за тях не знаех абсолютно нищо. Направих опит да харесам музиката им, но не успях. Все пак и те имат своите фенове.

Dream Theater – не съм им фен, но съм очарован от представянето им на живо. Бяха невероятно добри. От Петручи до Портной всички бяха на ниво. Малко дразнеше постоянно прибиране на вокала някъде отзад по непонятни за мен причини, но бяха наистина добри. Дори мисля, че музиката им е по-добра на живо, отколкото инак.

И една подсказка за следващата година – малко трудно се пише седмица след случилото се, когато еуфорията е отминала. Догодина трябва да пиша след всеки концерт.

Deep Purple – Mistreated (Live 1974)

Click here to view the embedded video.

Доста работа, от което всъщност не се оплаквам. Обичам си работата, а когато правиш нови и интересни неща, времето минава неусетно. Когато не се получават както се очаква е малко неприятно (така се случва в последните 2 дни), главно заради недоглеждане от моя страна, но вече нещата се нареждат.

Единствения проблем е, че една машина има някакви хардуерни затруднения, които не мога да диагностицирам и се налага да я спра за да се опитам да разбера какво я мъчи. Проблемът е, че работи 24/7. В тази връзка си търся 2х1GB DDR 400 PC3200 или 2х512 на същата честота. Ако някой има, да се обади, черпя бири :)

Communicator-а ми се бъгна и се наложи да мигрирам към Blackberry, което има нестандартна qwerty клавиатура, която все още не мога да свикна.

Возих се няколко пъти на широкорекламираното разширение на първи метродиаметър. Като го удължат до Сердика, вероятно ще го ползвам по-постоянно. Сега ми се налага преход от 2.3 км. В това разбира се няма нищо лошо, особено с това хубаво време навън разхождането по Граф Игнатиев е повече от приятно (мъжката част от читателите ми, ще ме разбере).

Два от футболните отбори, на които симпатизирам (в случая чуждестранните) станаха шампиони на страните си и дори ще се срещнат в Рим в битка за Купата на Европейските Шампиони, известна след ’92 повече като Шампионска лига (името не е много правилно, но…от догодина ще има нови правила). Това ме изправя пред проблема, за кой от двата тима да викам на финала. Затова реших да се насладя изцяло на шоуто, и нека по-добрият победи (малко клиширано, но…). Само едно леко условие имам. Ако Барселона победи, то Бербатов да вкара гол за Юнайтед. Дано това накара малоумните английски журналя да спрат да го оплюват толкова нагло.

На няколко пъти споменавах за дипломната работа. В края на миналата година дадох на пауза, защото така или иначе разбрах, че не мога да запиша магистратура през февруари. Сега вече я завърших, дори си спретнах и скромна презентация от 25 слайда. Надявам се другата седмица да я предам, и до края на юни да приключа с този належащ и дълго протакан въпрос.

Догледах и Prison Break. Разгеле, че свърши, това всъщност трябваше да стане още след края на първи сезон, с малки уговорки може и втори. Но се подведоха по високия рейтинг и разводниха хубавата идея. Той именно затова беше висок, защото беше нещо различно. Лошото е, че интересните сериали взеха да приключват. Гледах и пилотната серия на Caprica, fork-a на Battlestar Galactica. За актьорите не искам да говоря. Ще ги видим натам, евентуално 2010. Според мен има потенциал, но изглежда, че ще има предимно тостери, хубавите силонки са кът нещо.Трябва да отида да гледам Star Trek – 80% от гледалите го са доволни. Аз така или иначе щях да ида всъщност.

И на края, малко странно, но напоследък не слушам рок, особено следобедно време. Залагам на включен климатик и chill out, като мога да спомена един артист. Нещо негово може да се чуе тук.

Няма да има снимки, направих, но на тъмно и с телефон с малка камерка, по-добре въобще да не ги показвам :) Така че, ако някой не може да направи асоциация с написаното, ще трябва да потърси картинка сам :) . Ще пиша главно за нещата, които разнасям ежедневно, или почти ежедневно, с малки изключения.

И така:

1. Nokia 9500 Communicator – голям и тежък смартфон, с чието носене изпитвам известни затруднения, особено в летните месеци. Но когато те потърсят от поддръжката, нямаш лаптоп или интернет връзка наоколо, а твоята намеса е наложителна това е твоето спасение. Qwerty + Mtel GPRS + Putty за Simbian и имаш връзка до където пожелаеш.

2. Sony Ericcson K600i – стар, измъчван от поне двама човека преди мен. Само той си знае премеждията причинили драскотините и внезапните рестарти, от които страда. Но като за втора карта, на която малко хора ми звънят върши своята работа.

3. Слънчеви очила Solano – за човек със светли очи прекарващ средно мжеду 8 и 12 часа пред компютър като мен това е не аксесоар, а необходимост, независимо от сезона. Самия модел е с класически дизайн, дебела рамка и поляризационен филтър cat.3

4. Casio Edifice EFA-119 (син циферблат) – служи ми вярно, вече две години. Има доста функции, включително и термометър, но е труден за калибриране.

5. MP3/MP4 Player MpMan – китайски мп3 плеър, който ми подариха преди време. Справя се нелошо обаче. Ползвам го често, когато не искам да слушам нечий разговор или кикот в автобуса. Най-често е на честотите на star.fm/zrock.

6. Corsair flash voyager – любимият ми флаш стик, на който си нося разни ключове за ssh/vpn и темподобни. Винаги е с мен.

7. Ключодържател / Портфейл – две неща, които също са винаги с мен. Покрай ключовете, имам отварачка за бира, билярдна топка и разни други метални неща. Портфейла е важно да има много разделения, за да има къде да се носят карти, визитки, etc. И естествено пари :)

8. Лаптоп – когато ми се налага пътуване разнасям някой служебен лаптоп, най-често с инсталирани CentOS или Fedora. Избягвам да го нося ежедневно, вземам го само за по-дълги пътувания. Затова и обмислям закупуване на някой компактен netbook.

9. Кримп – Клещи + RJ45 (8P/8C) конектори – хубаво е да ги има, защото никога не се знае кога ще се наложи да се ползват. Неведнъж съм съжалявал, че не ги нося, и неведнъж са ме спасявали когато са били с мен.

С това в общи линии се изчерпват нещата, които са с мен ежедневно. Ето и две други, които ползвам всекидневно, но не ги разнасям с мен:

1. Слушалки AKG-512 / AKG-44 – обичам да слушам музика, особено когато работя. Помага ми да се концетрирам и да се абстрахирам от околната среда. Затова и в офиса, и вкъщи съм заложил на слушалките от марката AKG.

2. Монитори DELL – някой ще каже, защо точно Dell. Отговорът е заради поставката. Масивна и тежка, не позволява монитора да мърда при случайно побутване на бюрото примерно. Доста голям ход за регулиране по височина. Pivot, въртене в почти всички посоки. Невероятно добри и удобни.

В общи линии, това е за което се сетих, че си заслужава вниманието. За разлика от почти всички други не съм отбелязал фототехника. Просто в момента не притежавам такава, но пък съм хвърлил око на Panasonic FZ28 и мисля в скоро време да си го закупя.

Всеки, който чете по-редовно тук, да се чувства поканен да сподели своите „такъми“. Пряка покана отправям към Ясен, Gflex, Icaci и за цвят Intercessia, която наскоро коментира тук :)

Имам едно наблюдениe, което често се потвърждава. Голяма част от хората в IT средите обичат sci-fi и неща в тази насока. Не знам защо, но е така. Та така и с мен.

И след това лирично отклонение, да си дойдем на думата. На този ден преди 48 години Русия (тогава СССР) изстрелва Восток-1, на чийто борд е Юрий Гагарин, който става първият човек видял Земята, така както много малко хора са я виждали и ще я видят. Година след това в Русия почват да празнуват Деня на Космонавтиката, а няколко години по-късно с решение на Международната Федерация по Авиация е обявен за международен. Гледам да съм над политическите стереотипи, но при търсене в Google не успях да намеря читава информация по въпроса. В Wikipedia няма статия на Английски, в която да се споменава за това, пише, че е предимно руски празник. Но както и да е, както вече казах политиката е за политиците. Не ми пука особено кой го празнува и кой не. Тук се чества всяка година, така че и аз си го отбелязвам по мой начин. Тази година, понеже съм от Родопите, ще е така:

Click here to view the embedded video.

Честит ден на Космонавтиката!