New Dawn Fades
събота, май 29th, 2010
60 days summary
сряда, април 21st, 2010Пак се събра солидно количество време, в което не съм писал нищо по една или друга причина. Натоварването през март ми дойде в много повече и в общи линии първите две седмици от април се възстановявах.
През по-голямата част от март обикалях по огледи, защото се налагаше да се местя. Противно на очакванията ми, едно, че имаше много малко добри апартаменти, то и цените съвсем не бяха така ниски, каквито се говори че са заради кризата. Мислех да пиша цяла статия за това, как да си намерим апартамент под наем, но спомените поизбледняха и вероятно тази ми идея няма да види бял свят. Само ще спомена, че голяма част от обявите в основните сайтове за имоти не са актуални. Агенциите публикуват нереални обяви с цел да привличат клиенти. В крайна сметка, макар и по документи да сменям квартала, то съм на около 500 метра от старият ми апартамент. Новият не е лош, единственото лошо е цената, защото е малко по-висока от това, което бях решил да отделя за наем, но пък за сметка на това мястото, а и самият апартамент са доста приятни.
Другото, с което мога да се похваля е, че приключих първият си семестър във ФМИ с отличен успех. Нещо, което доста ме изненада, така както бях изненадан и че успях да вляза държавна поръчка. Вторият, който вече е някъде по средата, вероятно няма да е така, но какво да се прави :)
В близките дни, седмици и месеци, вероятно тук ще се появят доста постове (а вероятно и категория) свързани с мрежите и в частност Cisco. Още в края на миналата година поднових обучението си, и сега особено след като от Cisco решиха да сменят програмата за CCNP и има deadline за явяване на изпитите за сертификация, ще отделя сериозно количество време, за да довърша започнатото доста отдавна.
Пропускам доста неща, но в общи линии това е по-основното, с което времето ми напоследък бе ангажирано (включително и работата естествено).
last couple of monts
четвъртък, ноември 26th, 2009Учудвам се колко много време е минало от последния път когато съм писал. Да, напоследък съм доста зает, но явно съвсем съм загубил представа за времето :) Ще бъде трудно, но ще взема да направя кратка ретроспекция на последните няколко месеца.
Като за начало, след 2 години с неясен статут за добро или лошо отново съм активен студент. Смених обстановката и вместо в ТУ, вече съм в СУ. Бюрокрацията обаче навсякъде е еднаква, но няма смисъл да се спирам на това. Малко учудващо поне лично за мен, съумях да вляза държавна поръчка. Първо че средния успех от следването ми не е от най-добрите, по-точно „Добър“ е. Оценката от дипломната работа, обаче донякъде компенсира. А незнайно как, полупиян и недоспал успях да изкарам доста добра оценка и на кандидат-студентския тест за магистърска степен, който правят във ФМИ. Бях доста изненадан, защото едно 60-70% от въпросите в този тест са всъщност програмиране. А аз не съм особено на „ти“ с тази материя. Особено пък с езици като Cobol. Няма да си кривя душата и ще си призная с ръка на сърцето, че за 3-4 въпроса от тези получих помощ от приятел в съседство. Но пък аз помогнах с мрежово-администраторските въпроси на някои от околните, така че сме квит :) Както и да е, от началото на месеца съм един доста прилежен студент. Имам предвид, че ходих на лекции, нещо, което не ми се бе случвало някъде от 2-ри курс в ТУ. Но пък курса, който слушам определено си заслужава. Някои от другите обаче не могат да привлекат вниманието ми по този начин. Няма да споменавам имена, но ще се възползвам от модерното напоследък словосъчетание „феодални старци“, и нещата ще добият смисъл за по-досетливите. Правя това със забележката, че съвсем не съм предубеден към по-възрастни преподаватели, стига да се интересуват от новостите в сферата си. Но някои не са такива. За съжаление това води, до доста ограничен избор от курсове, които мога да запиша, но ще навържа нещата някак.
Върнах се и към Cisco сертифицирането си, което бях зарязал някъде по същото време, по което вече се водех семестриално завършил студент на ТУ.
В работата също завърших някои проекти, като за някои съм особено доволен от себе си, макар и за единия да се оказа, че нещо се чупи и ще се нуждае от още debug.
От доста време си избирам личен автомобил, надявам се до края на годината най-накрая да го избера. Ще видим какво ще стане с това ми начинание. Голямо лутане и избор се получи. Както често се случва, колкото повече четеш, толкова повече се объркваш. Преминах от малък до висок клас кола, от евтина до по-скъпа. Само за чисто нова не съм мислел, вероятно няма и да мисля, в условията на финансова криза.
Междувременно преди около месец остарях и с още една година. Имаше двойно празнуване, от което съм доволен. Веднъж с приятели, втори път с колеги и т.н. Годините минават доста бързо да му се не види.
Тази година успях да намеря време да посетя OpenFest, от което съм страшно доволен. За съжаление пропуснах неделните лекции, които исках да посетя, но тези в събота, на които присъствах бяха на ниво. Мисля да пиша отделна публикация за лекциите там.
Миналата седмица излезе и Fedora 12. За там също имам една идея, да не каже две, но да видим как ще съм с времето в близките седмици и месеци. За Fedora 12 ще пиша по-надълго и широко в отделна публикация.
Ами (ако учителката ми по български език и литература прочете това, ще каже, че такава дума няма), това е, за което се сещам в момента. Така че тези редове свършват тук :)
Инж.
сряда, юли 29th, 2009След 5 години труд, нерви, успехи и падения, приключих успешно висшето си образование. Или поне това за степен бакалавър. Успешно е образно казано, защото успехът ми се върти около Добър 4.00, но в крайна сметка вече съм висшист. Дали това е повод за гордост, и доколко в днешно време това да имаш висше образование е някаква степен на успех с оглед на броя университети и ширещата се корупция е друг въпрос. Но лично за мен носи някаква радост, най-вече защото бе белязано с доста повратности още от момента на записването ми в Технически Университет – София.
Преди 5 години може би за първи път усетих какво е да си мислил, че ще стане нещо, а то в крайна сметка да не се получи. Да, бях приет, и бях радостен от това, но не бях в специалността, която исках да следвам. Все пак имаше частица надежда, университетът даваше възможност да се прехвърлиш след 1-ви курс. Възможност, която на мен ми бе отказано лично от декана на любимия машинно-технологичен факултет. Доста ядосан бях тогава, две седмици сипех огън и жупел по адрес на човека и негови близки роднини. Ако все пак бях се прехвърлил, вероятно сега щях да бъда програмист. Това че ми бе отказано, обаче ме накара да се боря срещу системата, да бъда пробивен и да търся своето по други начини. Започнах усилено да се занимавам с Linux, изкарах курсовете на Cisco и се ориентирах към желаното поприще като своевременно намалих до минимум присъствието в университета, което от своя страна рефлектира и върху успеха ми. Не че някога съм бил бележкар, но бях свикнал на по-читави оценки в гимназията :) Рефлектира и върху забаваняето на същинското ми завършване. Макар и никога да не съм „влачил“ кой знае колко изпит, или да съм прекъсвал след като завърших семестриално бях оставил два проекта за септември. Септември стана януари, януари май и така до преди няколко месеца, когато реших да се взема в ръце и да довърша нещото започнато преди доста време. И така на 28-ми юли се явих на дипломна защита пред една от най-цветните държавни изпитни комисии в моя факултет (част от нея, признати на световно ниво изобретатели). След 10-те минути презентация и 5-те часа чакане и слушане на презентациите на колеги се сдобих и с оценка – Отличен 5.50. Сигурно щях да бъда по-радостен ако не бяха болките в левия глезен, но все пак. Нека да не сме чак такива максималисти, важното е че нещата бяха доведени до успешен край.
Какво ми даде МЕИ?
- инженерна мисъл / начин на мислене
- знания – не и в сферата, в която се развивам, но пък изучих Механика и Съпромат :)
- частични умения за справяне под напрежение и в трудна обстановка
Какво не ми даде МЕИ?
- шанс да се развивам в сферата, която желая
- необходимите условия и материална база
като цяло, имам какво да кажа като мнение на преподавателите и ръководните кадри на университета, но това евентуално може да бъде тема на отделен пост
Какво аз дадох на МЕИ?
- известна сума пари
- 5 години труд
- част от здравето си
Кои хора спечелиха моето уважение по време на следването?
- доц. Стефан Гарабитов
- доц. Вътко Драганов
- доц. Николай Николов
- ст. ас. К. Стоичков
- проф. Иван Андонов
- гл. ас. Стефан Читаков
- Доц. д-р Тотю Гешев
- Гл.ас. инж. Стефан Стефанов
- доц. Серафимов
- проф. Мандичев
като цяло хората от катедра „Теория на механизмите и машините“ са невероятни хора и професионалисти в областта си. Има и хора, които не съм посочил по-горе, и също са добри преподаватели, но пък не мога да изредя всички :)
Хората които не печелят моето уважение, не мисля да ги споменавам, поради простата причина, че не заслужават дори да се споменават имената им.
И нарочно оставих хората, които ми помогнаха като ми дадоха шанс и вярваха в мен най-много последни – това са доц. Ирина Топалова и Александър Цокев, които бяха мои Cisco инструктори, дипломни ръководители и приятели, като за последното бяха = са :)
И за капак, както казват 5 години зор, 10 минути позор, цял живот инженер. Да видим оттук нататък…
ankle bugreport
петък, юли 10th, 2009Bug 06072009 – ляв глезен / скъсани (разтегнати) връзки / външна част
Status – Open
Reported: 2009-07-07 08:30 EEST by Nickolay Bunev
Assigned to: d-r Hubenov
Priority: Medium, Severity: High
Description of Problem:
Нестабилен ляв крак. Невъзможност за стъпване, при опит за такова. Оток и болки в глезена.
How reproducible:
Трудно, но не невъзможно.
Steps to reproduce:
Отивате на кино в CCS. Търсите лелята, която мие пода в тоалетните, като й казвате да влезе малко след вас, да измие, и да не слага табела, че пода е мокър. Остава само да направите няколко крачки.
Actual Results:
не можеш да ходиш нормално, като същевременно изпитваш страшна болка
Expected results:
да ходя, че дори и да тичам, по възможност.
Additional Info:
Bug 29112003 и bug 05092005 са абсолютно идентични с този.