last couple of monts

четвъртък, ноември 26th, 2009

Учудвам се колко много време е минало от последния път когато съм писал. Да, напоследък съм доста зает, но явно съвсем съм загубил представа за времето :) Ще бъде трудно, но ще взема да направя кратка ретроспекция на последните няколко месеца.

Като за начало, след 2 години с неясен статут за добро или лошо отново съм активен студент. Смених обстановката и вместо в ТУ, вече съм в СУ. Бюрокрацията обаче навсякъде е еднаква, но няма смисъл да се спирам на това. Малко учудващо поне лично за мен, съумях да вляза държавна поръчка. Първо че средния успех от следването ми не е от най-добрите, по-точно „Добър“ е. Оценката от дипломната работа, обаче донякъде компенсира. А незнайно как, полупиян и недоспал успях да изкарам доста добра оценка и на кандидат-студентския тест за магистърска степен, който правят във ФМИ. Бях доста изненадан, защото едно 60-70% от въпросите в този тест са всъщност програмиране. А аз не съм особено на „ти“ с тази материя. Особено пък с езици като Cobol. Няма да си кривя душата и ще си призная с ръка на сърцето, че за 3-4 въпроса от тези получих помощ от приятел в съседство. Но пък аз помогнах с мрежово-администраторските въпроси на някои от околните, така че сме квит :) Както и да е, от началото на месеца съм един доста прилежен студент. Имам предвид, че ходих на лекции, нещо, което не ми се бе случвало някъде от 2-ри курс в ТУ. Но пък курса, който слушам определено си заслужава. Някои от другите обаче не могат да привлекат вниманието ми по този начин. Няма да споменавам имена, но ще се възползвам от модерното напоследък словосъчетание „феодални старци“, и нещата ще добият смисъл за по-досетливите. Правя това със забележката, че съвсем не съм предубеден към по-възрастни преподаватели, стига да се интересуват от новостите в сферата си. Но някои не са такива. За съжаление това води, до доста ограничен избор от курсове, които мога да запиша, но ще навържа нещата някак.

Върнах се и към Cisco сертифицирането си, което бях зарязал някъде по същото време, по което вече се водех семестриално завършил студент на ТУ.

В работата също завърших някои проекти, като за някои съм особено доволен от себе си, макар и за единия да се оказа, че нещо се чупи и ще се нуждае от още debug.

От доста време си избирам личен автомобил, надявам се до края на годината най-накрая да го избера. Ще видим какво ще стане с това ми начинание. Голямо лутане и избор се получи. Както често се случва, колкото повече четеш, толкова повече се объркваш. Преминах от малък до висок клас кола, от евтина до по-скъпа. Само за чисто нова не съм мислел, вероятно няма и да мисля, в условията на финансова криза.

Междувременно преди около месец остарях и с още една година.  Имаше двойно празнуване, от което съм доволен. Веднъж с приятели, втори път с колеги и т.н. Годините минават доста бързо да му се не види.

Тази година успях да намеря време да посетя OpenFest, от което съм страшно доволен. За съжаление пропуснах неделните лекции, които исках да посетя, но тези в събота, на които присъствах бяха на ниво. Мисля да пиша отделна публикация за лекциите там.

Миналата седмица излезе и Fedora 12. За там също имам една идея, да не каже две, но да видим как ще съм с времето в близките седмици и месеци. За Fedora 12 ще пиша по-надълго и широко в отделна публикация.

Ами (ако учителката ми по български език и литература прочете това, ще каже, че такава дума няма), това е, за което се сещам в момента. Така че тези редове свършват тук :)

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

Инж.

сряда, юли 29th, 2009

След 5 години труд, нерви, успехи и падения, приключих успешно висшето си образование. Или поне това за степен бакалавър. Успешно е образно казано, защото успехът ми се върти около Добър 4.00, но в крайна сметка вече съм висшист. Дали това е повод за гордост, и доколко в днешно време това да имаш висше образование е някаква степен на успех с оглед на броя университети и ширещата се корупция е друг въпрос. Но лично за мен носи някаква радост, най-вече защото бе белязано с доста повратности още от момента на записването ми в Технически Университет – София.

Преди 5 години може би за първи път усетих какво е да си мислил, че ще стане нещо, а то в крайна сметка да не се получи. Да, бях приет, и бях радостен от това, но не бях в специалността, която исках да следвам. Все пак имаше частица надежда, университетът даваше възможност да се прехвърлиш след 1-ви курс. Възможност, която на мен ми бе отказано лично от декана на любимия машинно-технологичен факултет. Доста ядосан бях тогава, две седмици сипех огън и жупел по адрес на човека и негови близки роднини. Ако все пак бях се прехвърлил, вероятно сега щях да бъда програмист. Това че ми бе отказано, обаче ме накара да се боря срещу системата, да бъда пробивен и да търся своето по други начини. Започнах усилено да се занимавам с Linux, изкарах курсовете на Cisco и се ориентирах към желаното поприще като своевременно намалих до минимум присъствието в университета, което от своя страна рефлектира и върху успеха ми. Не че някога съм бил бележкар, но бях свикнал на по-читави оценки в гимназията :) Рефлектира и върху забаваняето на същинското ми завършване. Макар и никога да не съм „влачил“ кой знае колко изпит, или да съм прекъсвал след като завърших семестриално бях оставил два проекта за септември. Септември стана януари, януари май и така до преди няколко месеца, когато реших да се взема в ръце и да довърша нещото започнато преди доста време. И така на 28-ми юли се явих на дипломна защита пред една от най-цветните държавни изпитни комисии в моя факултет (част от нея, признати на световно ниво изобретатели). След 10-те минути презентация и 5-те часа чакане и слушане на презентациите на колеги се сдобих и с оценка – Отличен 5.50. Сигурно щях да бъда по-радостен ако не бяха болките в левия глезен, но все пак. Нека да не сме чак такива максималисти, важното е че нещата бяха доведени до успешен край.

Какво ми даде МЕИ?

  • инженерна мисъл / начин на мислене
  • знания – не и в сферата, в която се развивам, но пък изучих Механика и Съпромат :)
  • частични умения за справяне под напрежение и в трудна обстановка

Какво не ми даде МЕИ?

  • шанс да се развивам в сферата, която желая
  • необходимите условия и материална база

като цяло, имам какво да кажа като мнение на преподавателите и ръководните кадри на университета, но това евентуално може да бъде тема на отделен пост

Какво аз дадох на МЕИ?

  • известна сума пари
  • 5 години труд
  • част от здравето си

Кои хора спечелиха моето уважение по време на следването?

  • доц. Стефан Гарабитов
  • доц. Вътко Драганов
  • доц. Николай Николов
  • ст. ас. К. Стоичков
  • проф. Иван Андонов
  • гл. ас. Стефан Читаков
  • Доц. д-р Тотю Гешев
  • Гл.ас. инж. Стефан Стефанов
  • доц. Серафимов
  • проф. Мандичев

като цяло хората от катедра „Теория на механизмите и машините“ са невероятни хора и професионалисти в областта си. Има и хора, които не съм посочил по-горе, и също са добри преподаватели, но пък не мога да изредя всички :)

Хората които не печелят моето уважение, не мисля да ги споменавам, поради простата причина, че не заслужават дори да се споменават имената им.

И нарочно оставих хората, които ми помогнаха като ми дадоха шанс и вярваха в мен най-много последни – това са доц. Ирина Топалова и Александър Цокев, които бяха мои Cisco инструктори, дипломни ръководители и приятели, като за последното бяха = са :)

И за капак, както казват 5 години зор, 10 минути позор, цял живот инженер. Да видим оттук нататък…

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

ankle bugreport

петък, юли 10th, 2009
Bug 06072009ляв глезен / скъсани (разтегнати) връзки / външна част

Status – Open

Reported: 2009-07-07 08:30 EEST by Nickolay Bunev

Assigned to: d-r Hubenov

Priority: Medium, Severity: High
Description of Problem:
Нестабилен ляв крак. Невъзможност за стъпване, при опит за такова. Оток и болки в глезена.
How reproducible:
Трудно, но не невъзможно.
Steps to reproduce:
Отивате на кино в CCS. Търсите лелята, която мие пода в тоалетните, като й казвате да влезе малко след вас, да измие, и да не слага табела, че пода е мокър. Остава само да направите няколко крачки.
Actual Results:
не можеш да ходиш нормално, като същевременно изпитваш страшна болка
Expected results:
да ходя, че дори и да тичам, по възможност.
Additional Info:
Bug 29112003 и bug 05092005 са абсолютно идентични с този.
del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

Kaliakra Rock Fest 2009 – впечатления

сряда, юли 8th, 2009

Още щом видях групите, които ще свирят тази година взех решение, че ще бъда там на всяка цена. Главно заради Scorpions, но и другите не бяха зле. И така бях скроил плана на бързо. Заминаваме по-рано, минаваме да посрещнем July Morning на Камен бряг и се отправяме към Каварна. В общи линии така се и получи. Ето и разказано с малко повечко подробности.

На 29-ти сутринта пътуването започна. В късния следобед бяхме на плажа в Каварна. След известно допитване до Гранична Полиция дали имат нещо против да пренощуваме там и получения отговор решихме да останем. За съжаление времето беше много ветровито, с мирис на буря и решихме да не разпъваме палатката. Наложи се да спим в колата.

Рано на другия ден, когато напече слънцето взехме хавлиите и на плажа. Времето бе перфектно. Въпреки взетите мерки изгорях доста сериозно, но това са рисковете да си бледолики. Следобяда посетихме стадиона, за да видим как тече подготовката. Сцената наистина бе доста големичка както й бяха обещали. Освен това бяха сложили и повече „биропродавачници“ и екотоалетни от предната година, което да намали нечовешките опашки и пред двете. И все пак такива имаше отново, така че за догодина може да вдигнат бройката още малко.

Вечерта се отправихме към Камен бряг, където отивах за първи път. Учудих се колко много народ има. Много ми хареса, както цялата вечер в сладки приказки и истории така и самото посрещане на слънцето. А John Lawton (ex-Uriah Heep) на живо е просто невероятен. Освен вездесъщата July Morning, изпя и още куп хитове на Uriah Heep. Наистина страшно много ми хареса на живо този човек. Помагаха му Б.Т.Р.

След концерта отново се върнахме в Каварна, където след сутрешното кафе, отново зациклихме на плажа. Дори и чадър не ме спаси. На другия ден ми се наложи да купувам разни мазила за облекчаване на последствията от изгоряла кожа :) . Следобяд отново се отправихме към стадиона където се насладихме на дебелата сянка на червеното автобусче, с по бира в ръка и кебапче в другата. Гледам по форумите разни хора се оплакват, че въпросните каравани придавали на феста вид на селски панаир, но пък глада и жаждата не питат, така че си бяха сериозно посетени, както преди, така и след концертите. И като стана дума за тях:

Калиакра рок фест 2009 – ден първи:

Lauren Harris – за това момиче или добро, или нищо. Дори и приятният й външен вид не може да компенсира липсата на певчески талант. Може би ако започне да излиза гола по подобие на някои жени DJ-и, може и да се сдобие с фенове. В противен случай е обречена на неуспех.

Motley Crue – хардлайнерите за първата вечер. Сравнително незапознат бях с широкото им творчество. Освен 4-5 техни песни, които се въртят по радиото и са сравнително известни и приятни, другото което знаех за тях бе, че там свири Томи Лий – известен като съпруг на Памела Андерсън. Доста хора в публиката се надяваха да я води и нея, но я нямаше. Групата свири добре, харесаха ми. Мога да отлича Mick Mars, солата му много ми харесаха. Не ми хареса пеенето и подскачането на вокала Vince Neil и честите почивки. Tommy Lee бе или много пиян, или надрусан, вероятно и двете, но направи доста шоу. Обичаше публиката наред :) Концерта им бе по-малко от час и половина, и поне на мен ми се стори че е без бис. Като гледам по музикалните сайтове, такъв е отчетен. Явно момента, в който светлините угаснаха е бил първия край, а аз помислих, че е технически проблем. Както и да е. Свириха добре, имаха и фенове сред публиката. Като цяло концерта им обаче остана слабо посетен.

Калиакра рок фест 2009 – ден втори (или денят, заради който бях там)

Вечерта започна ударно с Edguy. Тях също не познавах кой знае колко. Малко преди да тръгна изгледах няколко клипчета с техни песни в youtube и на пръв поглед ми се сториха приятни. За мен те бяха приятната изненада на феста. Свириха невероятно добре. Имаха и контакт с публиката (отправки към Austrian Airlines и Bulgaria Rocks). Дори ми стана тъпо, че свириха толкова малко. Цялата ни компания хареса тяхното представяне. След тях излязоха Blind Guardian – тях бях слушал, макар и малко, но не съм им кой знае какъв фен. Също се представиха на висота, интересно бе, че не изпълниха най-известната си песен The Bards. Представянето им също бе кратко, приблизително час.

След тях, малко след 22.30 на сцената в целия си блясък се появиха Scorpions. Хората, чиято музика харесват цели три поколения. Започнаха ударно с Intro, което премина в Coming Home. По това време ми се стори, че звука бе зле, имаше някаква липса на синхрон между Клаус Майне и компания, и от мястото, на което бях се чуваше някак приглушено, но в последствие всичко си дойде на мястото. Клаус Майне извади невероятен глас за годините си. Матиас Ябс и Рудолф Шенкер бяха безгрешни и правеха познатите си сола. Coast to Coast бе изпълнена изцяло без вокал. Човекът на вечерта обаче може би бе James Kottak, който изкърти барабаните от блъскане по време на неговото drum solo, което другите използваха за почивка. Групата свири почти изцяло старите си хитове, като бяха включени както добре познатите на всички балади, така и hard rock парчета.

Накратко, невероятен звук, добра хореография включваща огромна видеостена, на която и хората най-назад би трябвало да са виждали всичко без проблем и невероятно изпълнение на цялата банда. Аз както бях споменал и преди, бих включил в сетлиста и Always Somewhere, и Animal Magnetism, но нека не бъдем алчни. Те ще останат за следващия път когато гостуват тук.

Ето го и самия сетлист, който съвсем малко се различава от този, който бях намерил преди време:

Scorpions setlist

/Снимка Филипов@hwbg/

Калиакра рок фест 2009 – ден трети:

Ден трети започна с Cynic – групата, която бе напълно непозната за мен. Дори и за Lauren Harris бях чувал преди феста, но за тях не знаех абсолютно нищо. Направих опит да харесам музиката им, но не успях. Все пак и те имат своите фенове.

Dream Theater – не съм им фен, но съм очарован от представянето им на живо. Бяха невероятно добри. От Петручи до Портной всички бяха на ниво. Малко дразнеше постоянно прибиране на вокала някъде отзад по непонятни за мен причини, но бяха наистина добри. Дори мисля, че музиката им е по-добра на живо, отколкото инак.

И една подсказка за следващата година – малко трудно се пише седмица след случилото се, когато еуфорията е отминала. Догодина трябва да пиша след всеки концерт.

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

Deep Purple – Mistreated

четвъртък, юни 25th, 2009

Много live изпълнения на тази песен съм гледал. И доста кавъри има. Но изпълнение като това, няма. Ричи Блекмор и Дейвид Ковърдейл в стихията си. Просто невероятни!

Deep Purple – Mistreated (Live 1974)

YouTube Preview Image
del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net