„Лабиринтът на отраженията“  на Сергей Лукяненко – това ако се не лъжа е първият ми досег със съвременна руска художествена литература. Няма да се впускам в някакви ревюта, най-малкото защото всеки сам би открил нещо за себе си в дадена книга, но няма как да не кажа, че ми хареса страшно много. Поредицата е от три книги – „Лабиринтът на отраженията“, „Фалшивите огледала“ и „Прозрачните витражи“. Прочетох ги за 4 дни, доста завладяващи са. Темата е един случайно създаден виртуален свят (Дълбината), който до голяма степен води до пристрастяване. В него са всички. Че дори и големите компании и корпорации, което доста напомня за SecondLife. Но за да не се мъча да звуча оригинално, ето един цитат от starlighter.info

Виртуалният свят. Дълбината. Трансконтинентални корпорации създават там пищен, приказен град – Дийптаун. Всеки може да го посети. На всички им харесва. И някои отказват да го напуснат. Защото там има истинска свобода. Никакви задръжки – виртуални дуели, компютърен секс, собствена митология… Има и дайвъри, които следят за реда в Дълбината. И понякога им се налага да го правят без оглед на средствата… След година излиза и продължението на Лабиринтът – „Фалшивите огледала“, което пък ни представя срещата с тайнствения Никой, владеещ способността реално да убива, а по улиците на Дийптаун отново се появяват почти забравените дайвъри, за да му се противопоставят.. През 2000-та година излиза и повестта „Прозрачните витражи“, чието действие също се развива в Дълбината.

И нямаше как да не направя една аналогия с chitanka.info, покрай това:

— Най-трудно е да превъзпиташ човек, извършил икономическо престъпление. — съобщава изведнъж полковникът. — Разбирате ли, Карина?
— Не, не съвсем.
— Ами помислете само. — той се оживява. — Ето ви най-простият пример. Медицината лекува страшни заболявания: шарка, чума. А не може да се справи с най-обикновена настинка. Така е и с престъпленията в икономическата сфера: кражба на данни, незаконно използване на програми. Да хванем нарушителя, да го накажем — това ни е напълно по силите. Но да го убедим, че не трябва да прави така… Първо, сроковете на присъдите са малки. Изобщо няма време за работа с човека…

Стори ли ми се, или в гласа на Томилин наистина се промъкна огорчение?

— Второ, много трудно е да убедиш човек, че действията му са аморални. Дори християнските заповеди не са подходящи. Казано е „не кради“, но нима той е откраднал? Той само е изкопирал информация. Пострадал ли е конкретен човек. Общо взето — да. Но как да обясниш на провинциален програмист, че Бил Гейтс страда от незаконното използване на „Уиндоус-Хоум“, че на певицата Ения са нужни процентите от продажбата на дискове?

Гледам Томилин с удивление. Никога не бих и помислила, че слуша Ения! Такива като него трябва да слушат музика само веднъж годишно. На концерта по случай денят на милицията.

— Но ние, все пак, не се предаваме. — със скромна гордост казва Томилин.

И за момент ми се струва, че го виждам — него, истинския. Не млад и не стар. Човек н на около четиридесет години, който упорито се е учил да работи на компютър, опитвал се е да достигне дълбината — не от любов към нея, не от любопитство, а само защото така му е заповядано. Самотен служител, обигран в кабинетните интриги, но също не от любов към тях, а само за може да си върши работата.

Дори ми става жал за него.

Вече набрал скорост преминах към следващата поредица, която отдавна висеше в readlist-а ми – „Бойно поле Земя“ на Л. Рон Хабърд.

Това е една от най-продаваните фантастични книги в световен мащаб. Не знам дали се дължи на това че авторът е основател на сциентологията (факт, който не знаех преди да я прочета) но в САЩ всичките му книги се харчат като топъл хляб. Дори на базата на книгите има филм, в който по сциентоложка линия играе и Траволта. Филмът обаче е тотален провал, обявен е за Най-лош филм на десетилетието и заема 94-то място в класацията за най-лоши филми на imdb. Без да блести с нещо особено, трилогията е добра, но честно казано не успя да ме грабне. Хареса ми начинът, по който са описани необитаемите градове след атаката на извънземните (напомни ми за „Life After People“ на Discovery Channel).

Стигаме и до декалогията на Робърт Дохърти – „Зона 51″, която включва:

• Зона 51 #1 Началото
• Зона 51 #2 Отговорът
• Зона 51 #3 Мисията
• Зона 51 #4 Сфинксът
• Зона 51 #5 Граалът
• Зона 51 #6 Екскалибур
• Зона 51 #7 Истината
• Зона 51 #8 Носферату
• Зона 51 #9 Легендата

Поредицата е задължителна за всички фенове на конспирацията, извънземните нашественици и т.н и напълно отговаря на всички аналогии, които възникват у човек, когато чуе Зона 51. Освен това невероятно добре са преплетени голяма част митове и легенди (Пирамидите в Египет и Южна Америка, Екскалибур, Граалът, Стоунхендж, Вампирите и доста други) по подобие на поредиците Stargate SG-1 и Stargate Atlantis :)

И така, равносметката е: 20 дни, 13 книги, 6315 страници. Всичко това доведе до желание да се обзаведа с e-book reader, на което на този етап се опитвам да устоя  :)

just4nick.net/blog top 5 на 2009:

1. ДЗИ Реклама част 2 – свежата реклама на ДЗИ – „Не ме гледайте тук“
2. Scorpions – пресен сетлист – съвпадна на 100% с този, който видяхме и чухме в Каварна
3. Scorpions – вероятен сетлист – първото ми предположение за сетлист базирано на други такива преди концерта. За съжаление не бе такъв.
4. Ale House – from beer lovers, for beer lovers
5. last.fm >> lost.fm – разочарованието ми от решението на last.fm за делена на потребителите на географска основа.

Както може и да се очаква с оглед на горното най-често използваните търсени думи са били – дзи, реклама, ale house, scorpions, setlist.

Да видим как ще е през 2010.

Причината за тези търсения е новата креативна реклама направена от екипа на ДЗИ със сладкото момиче трениращо във фитнеса, което с усмивка казва – „И не ме гледайте там“. Рекламата явно е допаднала на доста хора, някои вероятно са харесали само момичето, други вероятно са харесали само гърдите й, но това е друг въпрос. Както самата реклама, така и актрисата са много добри. Силно се надявам някоя феминистична организация да не изпрати протестна нота, в която да твърди, че жените в рекламите се разглеждат само като сексуален обект и да вземат да свалят хубавата реклама от ефир.

За тези като мен, които рядко гледат телевизия, могат да се насладят на рекламата директно от сорс, в някой от сайтовете за споделяне на видео или направо тук :)

Update – 28.08:

Както може да се види в коментарите по-долу момичето участващо в рекламата е манекенката Гери Дончева, която има и собствен блог. Там може да се видят и някои подробности покрай заснемането.

Сегашното противно на моите очаквания е било от силните. Аз помислих, че е нещо със стола първоначално, след което ме заляха IM съобщения от рода на „Усети ли го?“. Тогава осъзнах, че явно не съм си въобразил. Земетресението е с магнитуд от 5.4 по скалата на Рихтер, хоризонтално на дълбочина от +/- 5.9 км, с епицентър 41.325°с.ш., 22.642°и.д., в 19:17 ч. наше време.

Ето го и самото разположение /клик в/у снимката за по-подробна информация/:

Update:

Три часа по-късно има и нов трус с магнитуд 5 по скалата на Рихтер, на същото място. Този път не го усетих.

Доста работа, от което всъщност не се оплаквам. Обичам си работата, а когато правиш нови и интересни неща, времето минава неусетно. Когато не се получават както се очаква е малко неприятно (така се случва в последните 2 дни), главно заради недоглеждане от моя страна, но вече нещата се нареждат.

Единствения проблем е, че една машина има някакви хардуерни затруднения, които не мога да диагностицирам и се налага да я спра за да се опитам да разбера какво я мъчи. Проблемът е, че работи 24/7. В тази връзка си търся 2х1GB DDR 400 PC3200 или 2х512 на същата честота. Ако някой има, да се обади, черпя бири :)

Communicator-а ми се бъгна и се наложи да мигрирам към Blackberry, което има нестандартна qwerty клавиатура, която все още не мога да свикна.

Возих се няколко пъти на широкорекламираното разширение на първи метродиаметър. Като го удължат до Сердика, вероятно ще го ползвам по-постоянно. Сега ми се налага преход от 2.3 км. В това разбира се няма нищо лошо, особено с това хубаво време навън разхождането по Граф Игнатиев е повече от приятно (мъжката част от читателите ми, ще ме разбере).

Два от футболните отбори, на които симпатизирам (в случая чуждестранните) станаха шампиони на страните си и дори ще се срещнат в Рим в битка за Купата на Европейските Шампиони, известна след ’92 повече като Шампионска лига (името не е много правилно, но…от догодина ще има нови правила). Това ме изправя пред проблема, за кой от двата тима да викам на финала. Затова реших да се насладя изцяло на шоуто, и нека по-добрият победи (малко клиширано, но…). Само едно леко условие имам. Ако Барселона победи, то Бербатов да вкара гол за Юнайтед. Дано това накара малоумните английски журналя да спрат да го оплюват толкова нагло.

На няколко пъти споменавах за дипломната работа. В края на миналата година дадох на пауза, защото така или иначе разбрах, че не мога да запиша магистратура през февруари. Сега вече я завърших, дори си спретнах и скромна презентация от 25 слайда. Надявам се другата седмица да я предам, и до края на юни да приключа с този належащ и дълго протакан въпрос.

Догледах и Prison Break. Разгеле, че свърши, това всъщност трябваше да стане още след края на първи сезон, с малки уговорки може и втори. Но се подведоха по високия рейтинг и разводниха хубавата идея. Той именно затова беше висок, защото беше нещо различно. Лошото е, че интересните сериали взеха да приключват. Гледах и пилотната серия на Caprica, fork-a на Battlestar Galactica. За актьорите не искам да говоря. Ще ги видим натам, евентуално 2010. Според мен има потенциал, но изглежда, че ще има предимно тостери, хубавите силонки са кът нещо.Трябва да отида да гледам Star Trek – 80% от гледалите го са доволни. Аз така или иначе щях да ида всъщност.

И на края, малко странно, но напоследък не слушам рок, особено следобедно време. Залагам на включен климатик и chill out, като мога да спомена един артист. Нещо негово може да се чуе тук.

Няма да има снимки, направих, но на тъмно и с телефон с малка камерка, по-добре въобще да не ги показвам :) Така че, ако някой не може да направи асоциация с написаното, ще трябва да потърси картинка сам :) . Ще пиша главно за нещата, които разнасям ежедневно, или почти ежедневно, с малки изключения.

И така:

1. Nokia 9500 Communicator – голям и тежък смартфон, с чието носене изпитвам известни затруднения, особено в летните месеци. Но когато те потърсят от поддръжката, нямаш лаптоп или интернет връзка наоколо, а твоята намеса е наложителна това е твоето спасение. Qwerty + Mtel GPRS + Putty за Simbian и имаш връзка до където пожелаеш.

2. Sony Ericcson K600i – стар, измъчван от поне двама човека преди мен. Само той си знае премеждията причинили драскотините и внезапните рестарти, от които страда. Но като за втора карта, на която малко хора ми звънят върши своята работа.

3. Слънчеви очила Solano – за човек със светли очи прекарващ средно мжеду 8 и 12 часа пред компютър като мен това е не аксесоар, а необходимост, независимо от сезона. Самия модел е с класически дизайн, дебела рамка и поляризационен филтър cat.3

4. Casio Edifice EFA-119 (син циферблат) – служи ми вярно, вече две години. Има доста функции, включително и термометър, но е труден за калибриране.

5. MP3/MP4 Player MpMan – китайски мп3 плеър, който ми подариха преди време. Справя се нелошо обаче. Ползвам го често, когато не искам да слушам нечий разговор или кикот в автобуса. Най-често е на честотите на star.fm/zrock.

6. Corsair flash voyager – любимият ми флаш стик, на който си нося разни ключове за ssh/vpn и темподобни. Винаги е с мен.

7. Ключодържател / Портфейл – две неща, които също са винаги с мен. Покрай ключовете, имам отварачка за бира, билярдна топка и разни други метални неща. Портфейла е важно да има много разделения, за да има къде да се носят карти, визитки, etc. И естествено пари :)

8. Лаптоп – когато ми се налага пътуване разнасям някой служебен лаптоп, най-често с инсталирани CentOS или Fedora. Избягвам да го нося ежедневно, вземам го само за по-дълги пътувания. Затова и обмислям закупуване на някой компактен netbook.

9. Кримп – Клещи + RJ45 (8P/8C) конектори – хубаво е да ги има, защото никога не се знае кога ще се наложи да се ползват. Неведнъж съм съжалявал, че не ги нося, и неведнъж са ме спасявали когато са били с мен.

С това в общи линии се изчерпват нещата, които са с мен ежедневно. Ето и две други, които ползвам всекидневно, но не ги разнасям с мен:

1. Слушалки AKG-512 / AKG-44 – обичам да слушам музика, особено когато работя. Помага ми да се концетрирам и да се абстрахирам от околната среда. Затова и в офиса, и вкъщи съм заложил на слушалките от марката AKG.

2. Монитори DELL – някой ще каже, защо точно Dell. Отговорът е заради поставката. Масивна и тежка, не позволява монитора да мърда при случайно побутване на бюрото примерно. Доста голям ход за регулиране по височина. Pivot, въртене в почти всички посоки. Невероятно добри и удобни.

В общи линии, това е за което се сетих, че си заслужава вниманието. За разлика от почти всички други не съм отбелязал фототехника. Просто в момента не притежавам такава, но пък съм хвърлил око на Panasonic FZ28 и мисля в скоро време да си го закупя.

Всеки, който чете по-редовно тук, да се чувства поканен да сподели своите „такъми“. Пряка покана отправям към Ясен, Gflex, Icaci и за цвят Intercessia, която наскоро коментира тук :)

Имам едно наблюдениe, което често се потвърждава. Голяма част от хората в IT средите обичат sci-fi и неща в тази насока. Не знам защо, но е така. Та така и с мен.

И след това лирично отклонение, да си дойдем на думата. На този ден преди 48 години Русия (тогава СССР) изстрелва Восток-1, на чийто борд е Юрий Гагарин, който става първият човек видял Земята, така както много малко хора са я виждали и ще я видят. Година след това в Русия почват да празнуват Деня на Космонавтиката, а няколко години по-късно с решение на Международната Федерация по Авиация е обявен за международен. Гледам да съм над политическите стереотипи, но при търсене в Google не успях да намеря читава информация по въпроса. В Wikipedia няма статия на Английски, в която да се споменава за това, пише, че е предимно руски празник. Но както и да е, както вече казах политиката е за политиците. Не ми пука особено кой го празнува и кой не. Тук се чества всяка година, така че и аз си го отбелязвам по мой начин. Тази година, понеже съм от Родопите, ще е така:

Click here to view the embedded video.

Честит ден на Космонавтиката!

Google, при доста различни поводи променят така познатата картинка на търсачката. Така беше и на 14-ти. Но на мен повече ми хареса, честитката на Astronomy Picture of the Day.