Голямото четене

вторник, август 24th, 2010

Навремето четях страшно много. В последствие по една или друга причина не ми оставаше много време за четене и единствените книги, които четях бяха с техническа литература, било то във връзка със следването, или работата. Случваше се и да прочета някоя книга – основно покрай големите коледни почивки или пък моментите, в които на два пъти бях в бокса, така де гипсиран. По време на / и основно след тазгодишната ми лятна почивка, която приключи в началото на август си организирах направо маратон по четене, като в рамките на трите седмици до днес прочетох няколко поредици, първата от които бе:

„Лабиринтът на отраженията“  на Сергей Лукяненко – това ако се не лъжа е първият ми досег със съвременна руска художествена литература. Няма да се впускам в някакви ревюта, най-малкото защото всеки сам би открил нещо за себе си в дадена книга, но няма как да не кажа, че ми хареса страшно много. Поредицата е от три книги – „Лабиринтът на отраженията“, „Фалшивите огледала“ и „Прозрачните витражи“. Прочетох ги за 4 дни, доста завладяващи са. Темата е един случайно създаден виртуален свят (Дълбината), който до голяма степен води до пристрастяване. В него са всички. Че дори и големите компании и корпорации, което доста напомня за SecondLife. Но за да не се мъча да звуча оригинално, ето един цитат от starlighter.info

Виртуалният свят. Дълбината. Трансконтинентални корпорации създават там пищен, приказен град – Дийптаун. Всеки може да го посети. На всички им харесва. И някои отказват да го напуснат. Защото там има истинска свобода. Никакви задръжки – виртуални дуели, компютърен секс, собствена митология… Има и дайвъри, които следят за реда в Дълбината. И понякога им се налага да го правят без оглед на средствата… След година излиза и продължението на Лабиринтът – „Фалшивите огледала“, което пък ни представя срещата с тайнствения Никой, владеещ способността реално да убива, а по улиците на Дийптаун отново се появяват почти забравените дайвъри, за да му се противопоставят.. През 2000-та година излиза и повестта „Прозрачните витражи“, чието действие също се развива в Дълбината.

И нямаше как да не направя една аналогия с chitanka.info, покрай това:

— Най-трудно е да превъзпиташ човек, извършил икономическо престъпление. — съобщава изведнъж полковникът. — Разбирате ли, Карина?
— Не, не съвсем.
— Ами помислете само. — той се оживява. — Ето ви най-простият пример. Медицината лекува страшни заболявания: шарка, чума. А не може да се справи с най-обикновена настинка. Така е и с престъпленията в икономическата сфера: кражба на данни, незаконно използване на програми. Да хванем нарушителя, да го накажем — това ни е напълно по силите. Но да го убедим, че не трябва да прави така… Първо, сроковете на присъдите са малки. Изобщо няма време за работа с човека…

Стори ли ми се, или в гласа на Томилин наистина се промъкна огорчение?

— Второ, много трудно е да убедиш човек, че действията му са аморални. Дори християнските заповеди не са подходящи. Казано е „не кради“, но нима той е откраднал? Той само е изкопирал информация. Пострадал ли е конкретен човек. Общо взето — да. Но как да обясниш на провинциален програмист, че Бил Гейтс страда от незаконното използване на „Уиндоус-Хоум“, че на певицата Ения са нужни процентите от продажбата на дискове?

Гледам Томилин с удивление. Никога не бих и помислила, че слуша Ения! Такива като него трябва да слушат музика само веднъж годишно. На концерта по случай денят на милицията.

— Но ние, все пак, не се предаваме. — със скромна гордост казва Томилин.

И за момент ми се струва, че го виждам — него, истинския. Не млад и не стар. Човек н на около четиридесет години, който упорито се е учил да работи на компютър, опитвал се е да достигне дълбината — не от любов към нея, не от любопитство, а само защото така му е заповядано. Самотен служител, обигран в кабинетните интриги, но също не от любов към тях, а само за може да си върши работата.

Дори ми става жал за него.

Вече набрал скорост преминах към следващата поредица, която отдавна висеше в readlist-а ми – „Бойно поле Земя“ на Л. Рон Хабърд.

Това е една от най-продаваните фантастични книги в световен мащаб. Не знам дали се дължи на това че авторът е основател на сциентологията (факт, който не знаех преди да я прочета) но в САЩ всичките му книги се харчат като топъл хляб. Дори на базата на книгите има филм, в който по сциентоложка линия играе и Траволта. Филмът обаче е тотален провал, обявен е за Най-лош филм на десетилетието и заема 94-то място в класацията за най-лоши филми на imdb. Без да блести с нещо особено, трилогията е добра, но честно казано не успя да ме грабне. Хареса ми начинът, по който са описани необитаемите градове след атаката на извънземните (напомни ми за „Life After People“ на Discovery Channel).

Стигаме и до декалогията на Робърт Дохърти – „Зона 51″, която включва:

  • Зона 51 #1 Началото
  • Зона 51 #2 Отговорът
  • Зона 51 #3 Мисията
  • Зона 51 #4 Сфинксът
  • Зона 51 #5 Граалът
  • Зона 51 #6 Екскалибур
  • Зона 51 #7 Истината
  • Зона 51 #8 Носферату
  • Зона 51 #9 Легендата

Поредицата е задължителна за всички фенове на конспирацията, извънземните нашественици и т.н и напълно отговаря на всички аналогии, които възникват у човек, когато чуе Зона 51. Освен това невероятно добре са преплетени голяма част митове и легенди (Пирамидите в Египет и Южна Америка, Екскалибур, Граалът, Стоунхендж, Вампирите и доста други) по подобие на поредиците Stargate SG-1 и Stargate Atlantis :)

И така, равносметката е: 20 дни, 13 книги, 6315 страници. Всичко това доведе до желание да се обзаведа с e-book reader, на което на този етап се опитвам да устоя  :)

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

Think Privacy Day 2010

четвъртък, януари 28th, 2010

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

2009 blog summary

четвъртък, януари 7th, 2010

По примера на доста блогъри реших да направя класация на най-посещаваните ми писания на отминалата 2009-та година. Както и очаквах победител е рекламата ми на рекламата на ДЗИ :) Но да минем по същество:

just4nick.net/blog top 5 на 2009:

  1. ДЗИ Реклама част 2 – свежата реклама на ДЗИ – „Не ме гледайте тук“
  2. Scorpions – пресен сетлист – съвпадна на 100% с този, който видяхме и чухме в Каварна
  3. Scorpions – вероятен сетлист – първото ми предположение за сетлист базирано на други такива преди концерта. За съжаление не бе такъв.
  4. Ale House – from beer lovers, for beer lovers
  5. last.fm >> lost.fm – разочарованието ми от решението на last.fm за делена на потребителите на географска основа.

Както може и да се очаква с оглед на горното най-често използваните търсени думи са били – дзи, реклама, ale house, scorpions, setlist.

Да видим как ще е през 2010.

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

ДЗИ реклама 2

понеделник, юли 20th, 2009

След като в края на миналата година публикувах връзка към рекламата на ДЗИ за вярната жигула Марче, се оказа, че излизам на първо място при търсене на дзи реклама в Google, което в последните дни доведе до това:dzi

Причината за тези търсения е новата креативна реклама направена от екипа на ДЗИ със сладкото момиче трениращо във фитнеса, което с усмивка казва – „И не ме гледайте там“. Рекламата явно е допаднала на доста хора, някои вероятно са харесали само момичето, други вероятно са харесали само гърдите й, но това е друг въпрос. Както самата реклама, така и актрисата са много добри. Силно се надявам някоя феминистична организация да не изпрати протестна нота, в която да твърди, че жените в рекламите се разглеждат само като сексуален обект и да вземат да свалят хубавата реклама от ефир.

За тези като мен, които рядко гледат телевизия, могат да се насладят на рекламата директно от сорс, в някой от сайтовете за споделяне на видео или направо тук :)

Update – 28.08:

Както може да се види в коментарите по-долу момичето участващо в рекламата е манекенката Гери Дончева, която има и собствен блог. Там може да се видят и някои подробности покрай заснемането.

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net

Земетресения

неделя, май 24th, 2009

Този път за разлика от няколкото предишни и аз усетих земетресението. Последното, което почувствах беше преди 2-3 години, но тогава живеех на 6-ти етаж, а сега съм на 3-ти.

Сегашното противно на моите очаквания е било от силните. Аз помислих, че е нещо със стола първоначално, след което ме заляха IM съобщения от рода на „Усети ли го?“. Тогава осъзнах, че явно не съм си въобразил. Земетресението е с магнитуд от 5.4 по скалата на Рихтер, хоризонтално на дълбочина от +/- 5.9 км, с епицентър 41.325°с.ш., 22.642°и.д., в 19:17 ч. наше време.

Ето го и самото разположение /клик в/у снимката за по-подробна информация/:

25.04.2009 - 19:17 earthquake

Update:

Три часа по-късно има и нов трус с магнитуд 5 по скалата на Рихтер, на същото място. Този път не го усетих.

del.icio.us Digg Google Technorati Svejo.net