Marillion (Happiness is the Road) Live in Sofia – 13.06.2009

събота, юни 20th, 2009

Около седмица след концерта, нека споделя малко впечатления. Вероятно много от Marillion феновете горещо са съжалявали за това, че концерта бе отложен с близо 6 месеца. Но ако този концерт бе с първоначалната си дата, вероятно аз нямаше да съм там. Вероятно нямаше да съм там и ако не бяха пуснали двойния билет Marillion + Foreigner. Не, че не харесвам Marillion, те са велика група, едни от светилата на ранния progressive rock. Разбира се не могат да се сравнят с Pink Floyd, но това не пречи да имат свое място на небосклона. Но просто не мога да се нарека техен фен, въпреки че ги слушам. В крайна сметка преди концерта знаех едва 10-на техни песни. Но след като присъствах на шоуто им, ги харесвам доста повече.

Както често се случва организацията на такива мероприятия има своите неясноти. По почти всички сайтове, концерта бе обявен за 19.30, а на билета ми пишеше 20.00 ч. Затова и за всеки случай отидохме по-рано. Когато около 19 часа взеха да пускат хора, си помислих че може пък наистина да започва в 19.30 и влязохме и ние. Така се разделихме с току-що отворени бири, защото не можеше да се влиза с тях.  Нямаше кой знае колко хора вътре, а така като гледах как се пълни залата в продължение на 20-на минути сметнах, че ще има малко зрители. Реално както се оказа Фестивална е била заменена със Зимния Дворец поради по-големия интерес, но пък Зимния остана полупразен. В крайна сметка имаше около 2500-3000 зрители. В 20 часа и 20 минути концерта започна. На сцената се появиха Steve Hogart и компания и подкараха Splintering Heart. И тук дойде първата изненада за мен. Звукът в Зимния дворец бе учудващо добър. Чак не можех да повярвам, че това въобще е възможно. В началото ми се стори, че публиката е доста заспала, с изключение на предните редици, но няколко песни след това всичко си дойде на мястото. Минахме през The Uninvited Guest, Man of a Thousand Places и няколко по-непознати за мен парчета, докато се стигна до Kayleigh, което направи взриви публиката и всички запяха Do U remember…Така си остана и до края, за това мога да кажа, че публиката, която бе доста разновидна се представи доста подобаващо. Концерта продължи цели 2 часа, като групата 2 пъти излиза на бис. Вторият път Хогарт пощуря и  започна да се качва по къде що има висока колона.  Цялата група се раздаде докрай, не мога да им го отрека като бих искал да отлича Steve Rothery – невероятен китарист.

Впечатленията както на феновете, така и на самата група от шоуто са повече от добри. Групата не е очаквала такава публика, а феновете са доволни, че групата е изпълнила песни и от Фиш ерата. Чужденците присъствали на концерта твърдят, че на такъв концерт никога не са били. Все пак продължи около 2 часа и 15 минути. А аз съм доволен от доброто шоу и мога да кажа, че след този концерт харесвам Marillion малко повече. Ако дойдат пак, бих отишъл отново. Заслужава си:

Man of the Thousand Faces

The Uninvited Guest

Kayleigh

Ето и пълен сетлист:

01. Splintering Heart
02. The Uninvited Guest
03. Between You And Me
04. Man Of A Thousand Faces
05. Fantastic Place
06. The Man From The Planet Marzipan
07. Out Of This World
08. Kayleigh
09. Sugar Mice
10. Afraid Of Sunlight
11. This Town
12. The Rakes Progress
13. 100 Nights
14. The Great Escape
15. Neverland
………..
16. Easter
17. The Space
………..
18. Whatever Is Wrong With You
19. Happiness Is The Road

Преглед на „печата“ в телеграфен стил

вторник, май 19th, 2009

Какво ново при мен през последните 20-на дни, в които не съм се обаждал.

Доста работа, от което всъщност не се оплаквам. Обичам си работата, а когато правиш нови и интересни неща, времето минава неусетно. Когато не се получават както се очаква е малко неприятно (така се случва в последните 2 дни), главно заради недоглеждане от моя страна, но вече нещата се нареждат.

Единствения проблем е, че една машина има някакви хардуерни затруднения, които не мога да диагностицирам и се налага да я спра за да се опитам да разбера какво я мъчи. Проблемът е, че работи 24/7. В тази връзка си търся 2х1GB DDR 400 PC3200 или 2х512 на същата честота. Ако някой има, да се обади, черпя бири :)

Communicator-а ми се бъгна и се наложи да мигрирам към Blackberry, което има нестандартна qwerty клавиатура, която все още не мога да свикна.

Возих се няколко пъти на широкорекламираното разширение на първи метродиаметър. Като го удължат до Сердика, вероятно ще го ползвам по-постоянно. Сега ми се налага преход от 2.3 км. В това разбира се няма нищо лошо, особено с това хубаво време навън разхождането по Граф Игнатиев е повече от приятно (мъжката част от читателите ми, ще ме разбере).

Два от футболните отбори, на които симпатизирам (в случая чуждестранните) станаха шампиони на страните си и дори ще се срещнат в Рим в битка за Купата на Европейските Шампиони, известна след ’92 повече като Шампионска лига (името не е много правилно, но…от догодина ще има нови правила). Това ме изправя пред проблема, за кой от двата тима да викам на финала. Затова реших да се насладя изцяло на шоуто, и нека по-добрият победи (малко клиширано, но…). Само едно леко условие имам. Ако Барселона победи, то Бербатов да вкара гол за Юнайтед. Дано това накара малоумните английски журналя да спрат да го оплюват толкова нагло.

На няколко пъти споменавах за дипломната работа. В края на миналата година дадох на пауза, защото така или иначе разбрах, че не мога да запиша магистратура през февруари. Сега вече я завърших, дори си спретнах и скромна презентация от 25 слайда. Надявам се другата седмица да я предам, и до края на юни да приключа с този належащ и дълго протакан въпрос.

Догледах и Prison Break. Разгеле, че свърши, това всъщност трябваше да стане още след края на първи сезон, с малки уговорки може и втори. Но се подведоха по високия рейтинг и разводниха хубавата идея. Той именно затова беше висок, защото беше нещо различно. Лошото е, че интересните сериали взеха да приключват. Гледах и пилотната серия на Caprica, fork-a на Battlestar Galactica. За актьорите не искам да говоря. Ще ги видим натам, евентуално 2010. Според мен има потенциал, но изглежда, че ще има предимно тостери, хубавите силонки са кът нещо.Трябва да отида да гледам Star Trek – 80% от гледалите го са доволни. Аз така или иначе щях да ида всъщност.

И на края, малко странно, но напоследък не слушам рок, особено следобедно време. Залагам на включен климатик и chill out, като мога да спомена един артист. Нещо негово може да се чуе тук.

Scorpions – вероятен сетлист?

понеделник, април 6th, 2009

Днес по музикалните сайтове се появи сетлист от концерта на Scorpions в Montbéliard (Франция) на 3-ти април, който е и първият концерт от тазгодишното им турне. Групата е изпълнила цели 27 парчета, като за някои от тях е помагал и Uli Jon Roth. То това са си песни като за два концерта направо. Ще видим как ще продължат и нататък, малко вероятно е да бъде така и в Каварна, но аз лично няма да откажа. Прави впечатление, че са заложили предимно на класики от старите албуми, което е похвално. Ето го и самия лист:

01. Coming Home
02. Loving You Sunday Morning
03. Make It Real
04. Is there Anybody There?
05. Lovedrive
06. The Zoo
07. Coast To Coast
08. Pictured Life (+ Uli JonRoth)
09. Backstage Queen (+ Uli JonRoth)
10. Life’s Like A River (+ Uli JonRoth)
11. Polar Nights (+ Uli JonRoth)
12. Robot Man (+ Uli JonRoth)
13. Send Me An Angel
14. Holiday
15. 321
16. Rhythm Of Love
17. Bad Boys Running Wild
18. Hit Between The Eyes
19. Kottak Attack
20. Alien Nation
21. Blackout
22. Big City Nights
23. Still Loving You
24. Wind Of Change
25. In Trance (+ Uli JonRoth)
26. Rock You Like A Hurricane
27. When The Smoke Is Going Down (+ Uli JonRoth)

Ако се вмъкне и Animal Magnetism някъде, става перфектно.

Scorpions – Kaliakra Rock Fest ’09

четвъртък, март 26th, 2009

Днес не бе особено добър ден. Но тази новина до голяма степен го спаси. Едни от титаните на рока вече 40 години Scorpions ще ни радват това лято в Каварна. Другите хардлайнери също са големи имена – Motley Crue, Dream Theather, но за мен лично бледнеят пред Клаус, Матиас и компания. Любима група редом с Whitesnake с невероятни балади и по-твърди парчета. Най-дорите. Радвам се, че ако не ми мине котка път ще имам възможността да ги чуя и видя на живо. Очаквайте впечатления някъде около 5-ти юли :)

last.fm >> lost.fm

сряда, март 25th, 2009

Вчера last.fm са анонсирали интересна новина. Анонсирали е силно казано, защото съобщението е направено само в блог-а им, и ако не беше новината в /. нямаше и да разбера. Та считано от 30-ти март слушането на last.fm Radio  ще изисква заплащане от 3 евро на месец след изтичане на trial от 30 tracks. Нещо, което до момента бе безплатно. И нещо, което ще продължава да бъде безплатно за хората в Германия, САЩ и Великобритания. И по-интересното, точно преди около година last.fm обявиха инициатива Free the Music, на която обръщат гръб.  Въпреки че, не ми е проблем да заплатя въпросната сума, дори напоследък обмислях да стана subscriber, то въпросната новина за мен означава край на last.fm. По-точно край за мен – спирам да ползвам сайта, дори вече изтрих всичко от профила си. Ще изтрия и него, но ще изчакам до 30-ти, за да вляза в контакт с няколко човека измежду приятелите ми там. Видно от блога ми е, че съм поддръжник на свободния софтуер и култура, a last.fm, който започна като audioscrobbler и с идеята за потребителски сайт бавно, но „славно“ се превърна в комерсиализиран такъв. Всичко това, можеше да се очаква след закупуването им от CBS, но не мислех че ще паднат толкова ниско да дискриминират потребителите си на база географско положение. Това правят и от Pandora – главно заради проблеми с лейбъли. Но както може да се види от блог-а на last.fm и от мнението в него на техен служител основната причина за тази стъпка, е че не могат да печелят от реклама толкова колкото им се иска, и така както могат да го правят в гореспоменатите богоизбрани държави.  В блога им вече има около 1200 мнения, като едно 99% процента са против, в това число и хора от Англия и Германия, което им прави чест.  Очертава се сериозно отстъпление на потребители, което ще доведе до такова и на независими артисти качващи музиката си там. За моя радост алтернативи има много. Е, засега не са толкова добри, но то и last.fm не беше. Стана такъв бладорание точно на потребителите, на които сега обръща гръб.  Така че, след 60390 plays , 320 loved tracks и 3 playlists since October 2005 аз казвам сбогом на la$t.fm.

Stop ACTA