Каква седмица беше само…В понеделник започнах с нерви в любимия университет и любимите ми бюрократи в канцеларията с работно време от 10 до 3, като разбира се има и обедна почивка. Изгубих си половината ден и така и не успях да си свърша работата, така че се наложи да намина оттам пак. Вторник сутринта отново киснах на опашка, този път за билети за мача България – Италия, където се оказа, че са ме снимали от БНТ и sportal.bg. Вечерта бе единствената такава, в която не пих, за разлика от вечерите преди нея и това оказа своето влияние. Просто в сряда сутринта се събудих с температура и без капка сили, така че ми се наложи просто да остана в леглото. Изпих чайове, колкото не съм пил за цялата година дотук, но това комбинирано с плодове и ударна доза Paracetamol и Vitamin C ми помогна значително. В четвъртък вече се чувствах доста по-добре и свърших доста работа по дипломната задача. А в петък вече бях като нов, и разбира се, се отправих към офиса, където ме очакваше изненада – бяха пристигнали няколко нови машини, които трябваше да се „опрозорчат“. В събота естествено ходихме на мача, след който оставам със смесени чувства. Според мен това беше момента, в който да отмъстим на жабарите за лято ’94, но не би. Все пак и не паднахме, което е добре. В неделя, се отдадох на мързел, или по-точно гледане на Eureka, който се оказа доста забавен сериал, чиито soundtrack е писан от моя любимец в този стил Bear McCreary.
Какво ли ме чака от утре…
