Остана ми малко време и за филми. За мен има двама актьори. Нещо като вица за Мерцедес и всички останали, само че в случая са двама. Това са Ал Пачино и Дензъл Уошингтън. Това са хора, които просто нямат слаб филм (поне от тези, които съм гледал с тяхно участие). Винаги успяват да влязат максимално в ролята си, и да бъдат много убедителни в изпълнението. Затова и съм си поставил за цел да изгледам всеки техен филм, до който се докопам. Надявам се след време да мога да си направя пълна колекция от техните филми. Последното, което гледах на добрия стар Ал бе Insomnia,където играе детектив – икона, който обаче е разследван от „Вътрешни афери“ и е пратен да разгадае един случай в Аляска. Там не може да свикне с това, че не се стъмва и страда от безсъние. Филмът е страхотен, с някои прекрасни реплики, и много силни моменти. Но така е с всеки негов филм. В Any Given Sunday, играе треньор на западнал професионален клуб по американски футбол. И както става в такива филми, разбира се печелят няколко мача с помощта на някой млад играч, и всичко си идва на мястото. Също силна роля, особено със сцените в съблекалнята, където се говорят много истини, при опита да се настроят играчите за победа. Когато гледах филма си мислех и за българския футбол. Някои неща ми се проясниха :) Или по-точно как така миналата година ЦСКА загуби титлата. Не можах да не направя аналогия и с Remember the Titans – където в подобна ситуация играе Дензъл. Човекът, който както четох в едно интервю, прави всяка своя роля достойна за Оскар. Несъмнено съм съгласен.
